Сделката на капитан Ворпатрил

Баронесата кимна.

— Топаз… не успя да напусне станцията с нас. По всичко личи, че още е заложница.

— Ерик?… — попита Тедж. И нейният глас беше спаднал.

Лицето на Шив Арка се изопна мрачно.

— Трудно е да се каже. От Престен твърдят, че са запазили тялото му в криокамера. Доколко подлежи на съживяване, не знаем.

Тедж преглътна. Иван направи същото. Тази ужасна несигурност често беше по-страшна и от смъртта. Знаеше го от личен опит.

Арка направи физиономия.

— Глупаво момче. Напразно е рискувал живота си. След като вие, момичетата, се измъкнахте, е трябвало да се предаде. Животът му беше много по-ценен от онова, което се е опитвал да защити!

— Може би се е предал — промълви баронесата, а съпругът й стисна зъби.

— Значи сте се измъкнали веднага след групата на Звездичка? — попита Риш. Странно притеснен беше този въпрос. Натоварен с необяснима надежда.

Баронесата прокара пръсти през късата си коса и цветната, обсипана със скъпоценни камъчета диадема едва не падна от главата й.

— Не. Избягахме няколко седмици по-късно. Обръснаха ми главата, когато ме заловиха. Това, и други неща. Не че спечелиха нещо. — Мрачен триумф блесна в очите й за миг. — Косата ми ще порасне. Ще си върнем всичко — сега, когато спасихме вас двете.

— Ами, ние един вид се спасихме сами… — изтъкна предпазливо Тедж. Никой не реагира на думите й, затова тя се обърна и добави: — Ами ти, бабо? Какво е станало с твоята коса?

Лейди гем Естиф вирна заострената си брадичка.

— Продадох я. На Земята.

— Всичките три метра — потвърди Звездичка. — На търг. Цената удари тавана, а по онова време имахме спешна нужда от пари. Не вярвах, че някой може да плати такава сума, но… явно има колекционери. А и произходът беше гарантиран — позволихме на спечелилия да я отреже лично.

Смарагд измърмори под нос:

— Аз пък още си мисля, че онзи тип беше побъркан. Фетишист.

Перла кимна тъжно.

Баронесата, чиято тъмна коса беше пораснала само седем-осем сантиметра под червената диадема, не каза нищо. Историята зад това мълчание… е, Иван със сигурност щеше да я научи. По-късно. Кожата й изглеждаше все така съвършена, но без блясъка от по-младите й снимки. Бледа някак. „Тези хора наистина са уморени до смърт“.

— Трябва да е било голяма жертва. За жена хоут — каза Иван, понеже тази тема му се стори по-малко страшна. — Имах честта да се запозная с няколко дами от Звездната ясла. На Ета Сета преди няколко години. Дългите им коси, които никога не са били подстригвани, бяха основен социален маркер.

Изражението на лейди гем Естиф застина.

— Аз отдавна напуснах Звездната ясла — заяви тя. Поколеба се и фиксира с поглед Иван. — Нима консортите вече разговарят с чуждоземци?

— Онова беше специално, ъъ, събитие. Вие от кой клан… тоест, от кое висше съзвездие сте били, преди да се омъжите за гем-генерала?

— Ронд. — Лейди гем Естиф изрече едносричната дума без никаква емоция. Ронд беше сетаганданско съзвездие от средна величина, макар че със същия успех човек можеше да каже „милиардер от средна величина“. Сега обаче в погледа, с който висшата фиксираше Иван, се четеше слаба искрица на… по-малко неодобрение. Почти все едно дамата го преценяваше като обещаващ първолак, който може да бъде обучен, стига да са налице подходящи тренировъчни програми и стройна система от награди и наказания.