Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
През съзнанието на Бублански премина неприятно подозрение. Той отиде в банята и отвори шкафчето. Откри кутия „Алведон“ и половин туба „Цитодон“. „Цитодон“ се продаваше само с рецепта. Лекарството бе на името на Мириам Ву. В шкафчето имаше само една четка за зъби.
– Фасте, защо на вратата пише Саландер–Ву? – попита той.
– Нямам ни най-малка представа – отвърна Фасте.
– Добре, тогава ще те попитам следното: защо на пода в коридора има поща, адресирана до Мириам Ву, и защо в шкафчето в банята има предписана от лекар туба „Цитодон“, отново на името на Мириам Ву? Защо открих само една четка за зъби? И защо, като се има предвид, че според описанието на Лисбет Саландер тя е съвсем миниатюрна, коженият панталон, който държиш в момента, е за лице, високо най-малко сто седемдесет и пет сантиметра?
В апартамента настъпи кратка тягостна тишина. Кърт Свенсон я наруши.
– По дяволите – рече той.
ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА Велики четвъртък, 24 март
КРИСТЕР МАЛМ се чувстваше уморен и нещастен, когато най-накрая се прибра вкъщи след извънредния работен ден. Усети пикантния аромат, който се носеше от кухнята, влезе вътре и прегърна интимния си приятел.
– Как се чувстваш? – попита Арнолд Магнусон.
– Напълно разнебитен – отвърна му Кристер.
– Цял ден говорят за това по новините. Все още не са съобщили имената. Но звучи ужасно.
– Наистина е ужасно. Работеха за нас. Той ми беше приятел и страшно много го харесвах. Не познавах приятелката му Мия, но Мике и Ерика я бяха срещали.
Кристер огледа кухнята. Бяха се нанесли в новозакупения си апартамент на улица Алхелгунагатан преди три месеца. Изведнъж обаче жилището му се стори напълно чуждо.
Телефонът зазвъня. Кристер и Арнолд се спогледаха и решиха да не вдигат. След това се включи телефонният секретар и чуха добре познат глас.
– Кристер. Там ли си? Вдигни слушалката.
Бе Ерика Бергер, която се обаждаше, за да информира Кристер, че полицията преследва бившата партньорка на Микаел Блумквист по обвинение в убийствата на Даг и Мия.
Кристер не можеше да повярва на ушите си.
ХЕНРИ КОРТЕЗ пропусна акцията на улица Лундагатан по простата причина, че през цялото време се намираше пред пресцентъра на полицията на Кунгсхолмен и на практика не знаеше какво се случва. В следобедните часове не бяха съобщили нищо ново след набързо проведената пресконференция по-рано през деня. Кортез беше уморен, гладен и раздразнен от това, че хората, с които се опитва да се свърже, непрекъснато го отпращат. Едва към шест часа, когато акцията в апартамента на Лисбет Саландер приключи, до ушите му достигна слухът, че полицията разполага със заподозрян. За голямо негово съжаление новината дойде от негов колега от вечерната преса, който поддържаше постоянен контакт с редакцията си. Малко след това Хенри най-накрая успя да изрови номера на личния мобилен телефон на прокурор Ричард Екстрьом. Представи се и зададе съответните въпроси по повод случилото се.
– От кой вестник казахте, че сте? – прекъсна го Ричард Екстрьом.
– От „Милениум“. Познавах една от жертвите. Според един източник полицията издирва определено лице. Какво се е случило?
– В момента не мога да предоставя каквато и да било информация.
– А кога ще можете?
– Възможно е да проведем още една пресконференция по-късно тази вечер.
Отговорите на прокурор Ричард Екстрьом определено бяха уклончиви. Хенри Кортез подръпна златната си обица.
– Пресконференциите са за журналистите новинари, които публикуват казаното на мига. Аз работя за ежемесечник, където сме лично заинтересовани да разберем какво се случва.
– Не мога да ви помогна. Ще се наложи да изчакате търпеливо като всички останали.
– Източниците ми твърдят, че заподозряната е жена. Коя е тя?
– В момента не мога да коментирам.
– Можете ли официално да отречете, че издирваното лице е жена?
– Не, мога само да кажа, че няма да коментирам…
КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР ЙЕРКЕР ХОЛМБЕРГ стоеше на прага на спалнята и наблюдаваше замислено огромната локва кръв, в която бе намерена Мия Бергман. Когато обърнеше глава, можеше да види през отвора на вратата една също толкова голяма локва кръв на мястото, където бе лежал Даг Свенсон. Учудваше го огромното количество изтекла кръв, много по-голямо, отколкото бе свикнал да вижда при употреба на огнестрелно оръжие. Използваните амуниции бяха нанесли ужасяващи рани, което подкрепяше предположението на комисар Мортенсон, че убиецът бе използвал ловни патрони. Кръвта се беше съсирила в черна и ръждивокафява маса, която покриваше толкова голяма част от пода, че персоналът на Спешна помощ и криминолозите нямаше как да не стъпят в нея и следователно да оставят следи из целия апартамент. Холмберг носеше сини полиетиленови терлици върху маратонките си.