Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
При други обстоятелства щеше да сметне репликата за забавна.
Стоун и екипът му застанаха на нейна страна. Посъветваха я да забрави за отрицателните отзиви в пресата и да се съсредоточи върху усилията да запознае акционерите с плановете си. Строгите и категорични финансови отчети и прогнози показваха стабилно съживяване на компанията и възможност за бъдещ растеж. Бяха ги разпратили масово на хората и за известно време изглеждаше, сякаш акционерите на „Ланкастър“ ще издържат на атаката. А сега — отново изненада.
— Но те не могат да докажат, че е имало нарушения, а разпоредбите за безопасност на труда.
Беки ядно тупна купчината писма върху бюрото си. Бяха от Службата по безопасност на труда в Тръро, Корнуел. Жители на селата близо до оловните мини изведнъж бяха започнали да се оплакват, че се разболяват. Твърдяха, че мините отравят водоизточниците им. Службата се канеше да предприеме цялостно разследване.
— Няма нужда. Именно в това е цялата прелест на ситуацията, от гледна точка на Уилсън. Разследването ще отнеме поне година и никой няма да купи мините на цевта, която искаме, след като над главите им виси подобен пасив.
— Мамка му! — изруга Беки, което изобщо не бе в стила й. — По дяволите! Извинявай, Кен.
— И аз се чувствам по същия начин, госпожице Ланкастър — сериозно отвърна той.
Тя се отпусна тежко на стола си. Гърлото я стягаше.
— Проклет негодник! Предполагам, че от банката се обаждат, нали?
— Непрекъснато. Искат среща с нас.
— Ще почакат. — Тя притисна слепоочията си. — Кен, има ли някакъв шанс да открием рицаря на бял кон? Някой благодетел, партньор, вместо търговец, който иска да ни погълне?
— Винаги има надежда — със съмнение в гласа каза той, — но нашите инвестиционни банкери вече са търси ли къде ли не. При проблема с мините и високия лихвен процент…
— Знам. Ще просрочим плащанията. Съществува опасност да доведем акционерите си до просешка тояга. — Беки стана и в очите й проблеснаха сълзи. Примигна, за да ги спре. — Някои от тях са вложили всичко в акции на „Ланкастър“. Не мога да понеса отговорността за разоряването им.
— Какво ще правиш? — попита Стоун.
— Ще се срещна с Джослин Уилсън — тихо каза Беки — Би ли го уредил, Кен, моля те.
Уилсън определяше условията и Беки знаеше, че трябва да ги приеме. Той предложи да обядват заедно в „Дорчестър“ и избра маса, която да се вижда отвсякъде. Беше го очаквала. За Уилсън фирмата й бе най-голямата му цел досега и той предвкусваше победата. Беки прекара нощта в Лондон, пренебрегвайки програмата за икономии и наемайки апартамент в „Риц“. Вече нямаше смисъл от лишения. Но си струваше да се появи в най-добрия си вид. Избра младежки тоалет — слънчева рокля от няколко слоя шифон в лимоненожълто, която открояваше тена и дългата й руса коса, сандали с висок ток и лек, естествен грим. Вече не се налагаше да изглежда като четиридесетгодишна дама. Отиде по-рано в „Дорчестър“ и отпиваше от коктейла си с шампанско, когато той се приближи до масата — мъж на средна възраст с достолепен вид — точно какъвто си го бе представяла.
Тя стана и се ръкува с него, отправяйки му блестяща усмивка. С удоволствие забеляза, че това явно го изненада.
Уилсън бе шокиран. Това момиче направо сияеше. Пое си дълбоко въздух и усети уханието на „Ларпеж“. За какво ли толкова се радваше тя? Беше я съсипал. Седна, размениха си обичайните любезности и поръчаха ордьоври. След като сервитьорът донесе бутилка „Пуйли Фуис“, той реши да повдигне очевидния въпрос.
— Вие поискахте тази среща, госпожице Ланкастър.
— Така е, господин Уилсън. — Той разбра, че събеседничката му няма да предложи да я нарича само Ребека. — Тук съм с предложение за вас.
— Каквото и да предложите, няма да промените решението ми да погълна компанията ви, госпожице Ланкастър.
— Така е. Но все пак мога да повлияя на цената, на която ще я купите. Мога да ви спестя поне по две лири на акция.
Сега вече бе заинтригувала стария лешояд. Погледна го в очите.
— Подкрепата на борда за вашата оферта ще ви гарантира сделката. Колкото по-дълго се борим срещу вас, толкова по-голям дълг ще наследите, когато най-сетне погълнете компанията. Парите са важни за вас, а за мен е важна „Ланкастър“. Не искам името на компанията да се изплъзне от контрола ми. Ако ми оставите името и хотелската верига, аз ще ви отстъпя всички активи на фирмата.
— Хотелската верига ли? Мислех, че разполагате само с един хотел.
— Така е. — Тя му се усмихна обезкуражаващо. — Но може би ще успея да го превърна в нещо истинско. Или поне ще имам възможността да го направя и нищо, носещо името на баща ми, няма да се използва за цели, които не одобрявам.