Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Стил! — повика го и Алиса.
Разбира се, това би било прекалено хубаво. Стил не отговори. И ако се съди по отсъствието на каквито и да са звуци, беше успял да избяга достатъчно далече. Ех, ако веднага бяхме хукнали след него, шансовете да го намерим щяха да са много по-големи. А сега кой го знае колко далеч е избягал този дългокракия.
— Хайде да пробваме с търсещи мрежи — предложих аз — и малко да се разпръснем в рамките на видимостта. Може от страх да се е скрил под някое дърво.
За съжаление се оказа, че направените от нас търсещи заклинания, ориентиращи се по температура и размер на тялото, работеха в много малък радиус. Беше свързано с това, че енергийните сонди ставаха все по-нестабилни с всеки изминат метър. Ако не беше болестта, бих могъл значително да увелича размера на мрежата, а така трябваше да се огранича до границата на стабилността, тоест долу-горе до нивото на Алиса. С моето ниво на енергия можех да създам в порядък по-мощна мрежа и нямаше да ни се налага да обикаляме между сградите и да се притесняваме от всеки звук.
Ние бързо претърсихме оскъдната горичка, но така и не намерихме беглеца. Добрата новина беше, че поне не срещнахме приятелчетата на пъргавия дебелак.
Алиса пристъпи безшумно към мен и тихо каза:
— Ще трябва да се приближим до онези постройки. Не знам какво да правя, оня дебелак ми счупи „пелената“. Ами ако се окаже, че там е пълно с капани?
— Няма проблем — казах със задоволство. — Тренирах малко и що-годе усвоих Истинското зрение, така че мога да мина и без „пелена“.
— Кога успя? — изненада се вампирката. — И с вампирите се оправи, и по други светове обикаля, и в Лита в няколко боя участва. С тези тренировки вече става прекалено.
Алиса ме погледна с такъв странен поглед, че се смутих и се опитах да сменя темата.
— Е, все още не съм усвоил добре тази техника — казах бързо. — Но мога да огледам.
— Опитай — съгласи се Алиса.
Затворих очи и се съсредоточих върху концентриране на енергията в очите.
— Няма нищо, чисто е. Нито едно заклинание.
— Може би просто не владееш добре тази техника? — саркастично попита вампирката.
„Ама че дразнител“ — мина ми през ума, но бързо се окопитих.
— Не. Просто тук наистина няма никакви магически капани. Ако искаш да се подсигурим със Завеса-невидимка?
— Мисля, че няма нужда да губим време — отвърна шепнешком Алиса. — Ти сам каза, че всяка секунда е ценна, а колко време мислиш ще ни трябва, за да я създадем? Десет минути?
— Добре, добре — съгласих се аз и стъпвайки възможно най-тихо, тръгнах към странните къщи.
Колкото и да се стараех, шумът от стъпките ми се разнасяше буквално из цялата гора, докато Алиса продължаваше да стъпва абсолютно безшумно.
Приближавайки до къщите, аз се напрегнах и фокусирах енергията в очите, за да проверя още веднъж за сигнализиращи заклинания. За щастие тук не се забелязваше нищо подобно. Явно местните не използваха много активно магията. Всъщност самия дебелак не създаваше заклинания, просто много успешно отбиваше нашите. Може би някаква вродена способност?
Показах с жестове на Алиса, че може да продължи напред, приближих се до стената на къщата и тръгнах покрай нея, очаквайки всеки момент да получа сигнал от търсещите заклинания. Поне в къщите трябваше да има хора. И наистина мрежата почти веднага ми съобщи, че в помещенията има няколко човека. Едва ли Стил би могъл да се вмъкне незабелязан в някоя от къщите, така че аз условно приех всички за местни. Избягалият младеж по-скоро трябваше да търсим някъде по улиците, между сградите, или в необитаеми хамбари.
Алиса се приближи до мен и прошепна в ухото ми:
— Нека да мина сама през селото. Ти си прекалено шумен.
Не веднага схванах за какво говори, близостта й направо замъгли съзнанието ми.
— Добре — казах накрая и мъчително преглътнах.
Алиса буквално се разтвори в мрака, на мен ми оставаше само да чакам. Все пак един вампир, дори и дневен, имаше много по-добри шансове да остане незабелязан. А за нея аз щях да бъда само в тежест. Главното, което се искаше от мен, вече го направих — проверих градчето за магически капани. Макар че в къщите можеше и да се използва някаква магия, Алиса едва ли щеше да влиза вътре. Поне се надявах.
За известно време не се случи нищо. Аз стоях в сянката на едно дърво близо до една от сградите, очаквайки завръщането на Алиса, и между другото разпънах сигнална мрежа в случай, че някой от местните реши да се разходи. Накрая се уморих да чакам Алиса и реших да се разходя малко между къщите, за да изследвам с мрежата недостъпните части на селището.
Отначало всичко вървеше добре. Много внимателно се промъквах между сградите, земята беше добре утъпкана и дори аз успявах да се придвижвам практически безшумно. Но след това започнаха проблемите. Между няколко сгради лежеше дървена настилка и нямаше възможност да я заобиколя по земя. Решавайки да действам много внимателно, аз първо докосвах с ръка накованите дъски, за да проверя здравината им. После стъпвах с единия крак и накрая предпазливо прекрачвах напред.