Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
След всичко преживяно по време на практиката аз съвсем спокойно приемах факта, че само след няколко минути ще използвам забранена магия, за да спася враг на Империята, шпионин на Шатерския халифат, и най-вече, че за целта ще трябва да отида в друг свят.
Фактът, че според слуховете по пълнолуние Прокълнатата къща става особено опасна, предпочетох да не споменавам. За щастие всички наши приятели, нисши вампири и третокурсници отидоха в квартала на друидите. И, разбира се, Чез беше разтръбил на всички, че ние с Алиса искаме да прекараме вечерта сами. По принцип то така си и беше, ако не броим пускащия лиги Стил и предстоящата работа.
— Това може да бъде наистина опасно — за всеки случай напомних на Алиса. — Ако нещо се обърка…
— … ще стоя близо до теб — усмихна се Алиса, отрано приготвяйки „пелената“.
— Точно така. И непременно…
— … предварително да си подготвя защитни заклинания.
— И ако… — улових насмешливия поглед на вампирката и се усмихнах в отговор: — Ти си го знаеш.
Веднага забравих за всички наши кавги и буквално бях залят от топлина и нежност към това прекрасно момиче. Разбираща всичко и споделяща с мен несгодите от последните месеци. Прииска ми се да я прегърна и целуна… само дето не ми се искаше да получа коляно в слабините, затова предпочетох да се въздържа.
Изведнъж къщата се разклати.
— Започва се!
Веднага се стегнах и се постарах да изхвърля от главата си всички странични мисли. Честно казано, не бях много наясно какво точно ще се случи, и определено си нямах идея как да се справя с него. Доколкото разбрах от обърканите обяснения на Велес, Прокълнатата къща беше свързана по някакъв начин с Коридора на съдбата и при пълнолуние се проявяваха някакви странични ефекти. А Фонтанът на съдбата… можеше по някакъв начин да управлява този процес. Като споменах фонтана!
— Виж! — възхитено ахна Алиса, гледайки към фонтана.
Дракончето започна да се движи, сякаш се събуждаше от много дълъг сън. То размаха крила, сякаш за да изпробва въздуха, и извърна глава, докато не ме намери с поглед.
„Време е!“ — съвсем ясно разбрах аз. Какво каза Велес? Да изложа молбата си на Фонтана на съдбата, и той според силите си ще се опита да ми покаже пътя към целта. Интересно, как ли щеше да го направи? Ще проговори на глас?
Отидох до фонтана и внимателно протегнах ръка. Дракончето с готовнист отърка глава в ръката ми. На пипане се оказа изненадващо топъл и изобщо не приличаше на камък. Усещането беше сякаш докосвах живо същество, а не магическо създание от камък.
— Имам нужда от помощта ти — казах тихо.
Не знам защо, но усетих, че той ме разбра. Усетих също, че мълчаливо моли да обясня по-подробно. Бях достатъчно съобразителен да се досетя как да го направя — щом чете мислите ми, просто трябваше да мисля за проблема така, че той да разбере всичко. За това, че преди в Стил живееха две личности, после като наказание му изтриха паметта, а сега искаме да върнем само една от личностите — тази на нашия приятел. Най-интересното беше, че дракончето ме разбра! И затанцува…
Отстъпих крачка от фонтана и докоснах с рамо застиналата в изумление вампирка.
— Невероятно е — възкликна тя.
Танцът толкова ни заплени, че не веднага забелязахме случващите се наоколо събития — пейзажа зад прозореца се промени. Вместо сенките на нашата засадена с као градина сега там можеха да се видят ярки пустинни пейзажи.
— Какво е това?! — по-скоро с любопитство, отколкото с ужас, извика Алиса.
— Кой знае — отговорих честно. — Сигурно друг свят… или по-скоро светове — поправих се аз.
Картината зад прозореца отново се промени и сега беше зимна гора. Под изумените ни погледи покрай прозореца бавно премина огромна кафява мечка.
— Добре поне, че всичко това се случва отвън — малко нервно каза Алиса. — Може би напразно останахме само двамата, трябваше и другите да са тук. Щяха да си стоят в къщата, нямаше да идват в другия свят, но ако стане нещо, можеха да помогнат.
— Опитът показва, че Занаятът обикновено е безсилен срещу това, което се среща в другите светове — въздъхнах аз. — Така че един или десет… няма значение. Двама по-лесно ще избягаме в случай, че нещо се случи.
Алиса погледна към Стил:
— А… този тук, ако се наложи да бягаме?
— Мисля, че с бягането при него всичко е наред.
Стил изобщо не реагира на нашия разговор, а продължи да си играе с някакво въже.
Ние с Алиса продължавахме да наблюдаваме как зад прозореца се сменят един след друг невероятни пейзажи — зимна гора, пустиня, поле с огромни кристали, безкрайно небе, многобройни стъклени здания…