Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Да, прав си — съгласи се докторът. — А щом знае, че са го видели, трябва просто да си държи ушите отворени и скоро ще научи кой е свидетелят.
— И оттогава някой си играе с Рийс и се опитва да я накара да повярва, че откача. Но няма да го оставя да я подлуди.
— Иска ми се пак да поговоря с нея. Тази сутрин обясних на Мак, че не съм психиатър, но имам известен опит.
— Това зависи от нея.
Докторът кимна.
— Така е. Случилото се е сериозно бреме за човек с нейното минало. Има ли ти доверие?
— Да.
— И ти носиш бреме. Кажи й, че си говорил с мен — реши докторът след минута. — Не разбивай доверието й. Но ми се иска да ме държиш в течение. Как е сандвичът?
— Страшно вкусен. Но не те превръща в изискан кулинар.
Той се върна до реката. Нямаше следи от случилото се. Беше сигурен в това. Внимаваше. Винаги бе внимателен.
Изобщо не трябваше да става така, разбира се. И нямаше да се случи, ако имаше избор. И всичко, което бе извършил оттогава, бе защото тя не му остави избор.
Все още чуваше гласа й. Крещеше му, заплашваше го.
Заплашваше го, сякаш имаше право.
Сама си бе виновна за смъртта си. Той не чувстваше вина. Другите не биха го разбрали, затова просто правеше нужното да се предпази.
Откъде да знае, че някой ще стои на пътеката и ще го наблюдава с бинокъл? Дори и най-предпазливият човек не би могъл да предположи подобно нещо.
Рийс Гилмор.
Уж трябваше да се справи с нея невероятно лесно. Смяташе, че няма да е трудно да я дискредитира, дори и в собствените й очи. Но тя упорито не се предаваше.
Е, все пак имаше начин да оправи нещата. Бе заложил прекалено много, за да позволи на бегълка от психиатрията да го провали. Ако му се наложеше да засили натиска върху нея, щеше да го направи.
Погледнете това място, помисли си той, загледан възхитено в реката, хълмовете и дърветата. Съвършено. Девствено. Уединено. Неговото място. Единственото, което искаше. Всичко, което обичаше, бе свързано с планините и реките тук.
И щеше да направи всичко необходимо, за да запази онова, което обичаше.
Рийс Гилмор просто трябваше да изчезне оттук.
По един или друг начин.
У дома
Бях добре, щях да се оправя, вече съм тук.
21.
Рийс не трябваше да е на работа чак до два часа. Зачуди се дали да не остане да се помотае из вилата на Броуди, да свърши някоя домакинска работа, да му помогне с прането. Нямаше да му пречи на писането, а и можеше да измисли каква супа да приготви за ресторанта на следващия ден.
Вече бе облечена и оправяше леглото, когато Броуди излезе изпод душа.
— Искаш ли нещо специално за закуска? На работа съм чак следобед, така че желанието ти ще бъде изпълнено. В гастрономическо отношение.
— Не. Ще хапна само малко попара.
— Добре — кимна тя, като изпъна кувертюрата и си помисли, че няколко пъстри възглавници щяха да я разкрасят. — Ще приготвя италианска сватбена супа за Джоуни. Можеш да я опиташ на обяд и да прецениш дали ще изкара теста. А също гювеч или нещо друго, което лесно да затоплиш в микровълновата, тъй като съм вечерна смяна. А да, мислех си да ти помогна и с прането, докато съм тук. Имаш ли нещо за пране?
Сватбена супа? Да не би да бе някакъв намек? И сега искаше да му пере гащите? Господи!
— Хайде да отстъпим леко назад — каза той.
Рийс се усмихна озадачено.
— Добре.
— Не искам да започнеш да планираш закуска, обяд и вечеря или полунощна закуска всяка проклета сутрин.
Усмивката й се стопи и на лицето й се изписа изненада.
— Ами…
— И не си тук, за да переш, оправяш легла и готвиш гювечи.
— Не — бавно промълви тя. — Но след като бездруго съм тук, защо да не свърша нещо полезно.
— Не желая да се правиш на прислужница.
Отново усети отбранителността в тона си, която бе доловил и при доктора. И това го раздразни.
— Мога да се справям с домакинството си. Правя го от години.
— Не се съмнявам. Очевидно съм те разбрала погрешно. Мислех, че ти харесва да ти готвя.
— Това е различно.
— Различно от прането на моите и твоите дрехи в една и съща машина. Навярно това символизира връзка, каквато не искаш. Адски тъпо.
Сигурно беше права.
— Не искам да переш, нито да ми оставяш гювечи или нещо такова. Не си майка ми.