Лявата ръка на Бога

Командирът направи знак на един от войниците да му даде оръжието си.

— А гащите да си дам ли? — добави той за голяма радост на останалите войници.

— Като се върна — закани се Кейл, — ще ви дам един смях!

И той изтича обратно. Грабна дрехите от стаята и след по-малко от трийсет секунди изскочи на двора пред двореца. Хенри Мъглата и Клайст вече бяха разположили стражи покрай стените и се канеха да се присъединят към тях, въоръжени с лък и еднокрак арбалет.

— Е? — рече Клайст.

— Не се знае почти нищо — каза Хенри. — Атака някъде отвъд петата стена… нападателите май били с монашески одежди. Но може и да не е вярно.

— Как, за Бога, Изкупителите може да стигнат толкова близо?

Обяснението бе просто. Мемфис беше търговски град, нападан за последен път преди много десетилетия и без изгледи за близка заплаха. Огромното количество стока, купувана и продавана всекидневно в града, трябваше да минава свободно през петте вътрешни стени, създадени да играят точно обратната роля при обсада, каквато не бе имало от петдесет години. В мирно време вътрешните стени се превръщаха в досадна пречка и постепенно ги прорязаха множество входове и изходи, шахти за отпадъци, вода и канализация, тъй че отбранителната им роля силно отслабна. Кити Заека изнуди един надзорник по канализацията — някои грехове се наказваха от Матераците почти също тъй строго, както от Изкупителите — и той въведе петдесетте Изкупители отвъд петата стена. Не биваше да остават никакви следи към Кити Заека. Когато започна нападението срещу двореца, надзорникът вече лежеше с прерязано гърло в една кофа за смет. Така опитът на Боско да предизвика атака на Матераците с цената на шепа нежелани Изкупители доведе до отчаяна битка в самото сърце на Мемфис. Нападението отвъд петата стена беше лъжлив ход на десет Изкупители, а останалите четирийсет се промъкнаха по тунелите под двореца и излязоха в двора през една шахта. Докато те изскачаха изпод земята като торни бръмбари в черните си раса, Кейл отпрати Клайст и Хенри Мъглата горе на крепостната стена и се зачуди какво да прави с дванайсетте Матераци около себе си. Точно тогава всички зяпнаха от изненада, като видяха четирийсетте Изкупители да се задават като черен прилив.

— Верига! Верига! — извика Кейл, после Изкупителите нападнаха.

Кейл викна Клайст, но във вихъра на ръкопашната схватка нямаше време да се разсейва. Междувременно неколцина Изкупители се опитаха да заобиколят веригата Матераци и да стигнат до вратата на двореца. Така се превърнаха в мишени за Хенри и Клайст, и из въздуха засвистяха стрели от лък и арбалет. Един от тях изпищя, драскайки гърдите си, сякаш под расото му се беше вмъкнал стършел и това привлече вниманието на Кейл. Той се отдръпна от веригата и хукна към вратата на двореца, като попътно покоси през крака един Изкупител, после повали още един по същия начин, а третият залитна назад със стрела в бедрото. Мечът на Кейл го улучи в устата, разсичайки долната челюст и гръбнака. После Кейл прекоси тълпата, стигна до двореца и се обърна към атакуващите Изкупители. Обстрелът отвисоко вече ги бе принудил да подирят укритие зад една невисока клиновидна стена, обърната с върха към двореца. Кейл стоеше отпред и ги чакаше да се приближат. Страховитият дъжд от стрели ги заставяше да се привеждат ниско и да пълзят на четири крака към него. Той бръкна в двуметровата декоративна ваза с растящо в нея старо маслиново дърво, извади няколко едри камъка и започна да ги хвърля. Това не беше детска игра — камъните трошаха ръце и зъби, принуждавайки Изкупителите да се изправят и да попадат под обстрела отгоре. Оцелелите петима отчаяно се втурнаха срещу Кейл. Той удряше с лакти, риташе, хапеше и те падаха един по един, но дори сред битката на живот и смърт част от него си мислеше, че нещо не е наред. Чувството се засили, докато той стоеше като герой от историческа хроника, сеещ смърт сред враговете — удар с юмрук, блокиране, посичане, смъртоносен удар и край. Последните трима Матераци бяха отблъснали противниците си — после Изкупителите изпаднаха в паника и се опитаха да избягат, но паднаха покосени от мечовете на гвардейците и стрелите на Клайст и Хенри, които вече не защитаваха Кейл, а имаха грижата да не допуснат нито един враг да стигне до шахтата.