Когато боговете се смеят

Пред блока, където бе живяла Альона Гребньова, имаше много коли и Миша си помисли, че след два-три часа, когато всички собственици на коли се приберат от работа, тук човек не само не би могъл да паркира, но ще е трудно да се мине и пеша. Блокът беше дълъг, с десет входа, Альона живееше в четвъртия вход, а Алик спря пред седмия.

— Ето тук спрях, нататък не можеше да се мине — поясни той.

— Альона слезе от колата и тръгна към входа сама, така ли?

— Не, слязохме двамата. Аз винаги влизах с нея във входа и изчаквах тя да се качи в асансьора.

И отново: каква кола стоеше пред вашата, каква — до вас, каква — отзад, кой идваше насреща, излизал ли е някой от входовете, покрай които минавахте, влизал ли е някой.

— Альона поздрави някого, но той никъде не влизаше и отникъде не излизаше.

— Просто мина покрай вас, така ли? — напрегна се и уточни Доценко.

— Не съм забелязал да минава покрай нас. Струва ми се, че просто стоеше там.

— Някой съсед вероятно?

— Да, нещо такова. Естествено аз попитах кой е и Альона ми каза, че неотдавна се подстригал при нея, а живеел наблизо. Май в съседния блок. Или в съседния вход. Не обърнах внимание.

Миша потрепери от студ, изведнъж почувства, че платненото му яке е съвсем подгизнало. Има свидетел! Най-сетне! От Алик няма никаква полза, той не вижда нищо наоколо, никого не забелязва, с човек като него трябва да се работи само под хипноза. Но щом има човек, който обича да се разхожда късно вечер в този район, той може да се окаже съвсем друг — от хората, които искат всичко да знаят и навсякъде да си пъхнат носа. И ако Фена е дебнел Альона близо до нейния блок, такъв любознателен свидетел определено не го е пропуснал. Неговите показания ще бъдат от голяма помощ за портрета, обрисуван от Женя Рубцова.