Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Каза си, че не бива да показва статията на Ридли. Тази жена развиваше апетит към парите и все повече се интересуваше от бижута и пътешествия. Никога не бе ходила в Италия и непрекъснато намекваше за Флоренция и Рим.
Сега цял Вашингтон щеше да говори за това, че Клей се е класирал в челната двайсетица. Той се сети за своите приятели и за своите съперници — състудентите му от факултета и старата тайфа от СОЗ. Но най-вече мислеше за Ребека.
29
Циментовата компания „Хана“ бе създадена в град Рийдсбърг, Пенсилвания, през 1946 г. — тъкмо навреме, за да улови следвоенния бум в жилищното строителство. Още с основаването си тя се превърна в най-големия работодател в града. Братята Хана я управляваха с железен юмрук, но наред с това се стараеха да бъдат справедливи към работниците, които бяха и техни съседи. Когато бизнесът вървеше, работниците получаваха щедри възнаграждения. Когато икономиката зацикляше, всички затягаха коланите и преживяваха кризата. Съкращения се предприемаха рядко и само в краен случай. Работниците бяха доволни и не се обединяваха в профсъюзи.
Братята инвестираха печалбите си обратно във фабриката, а също и в града. Построиха читалище, болница, театър и може би най-хубавото училищно игрище в целия район. През годините на два пъти се бяха изкушавали да продадат предприятието за добри пари и да отидат да играят голф, но не бяха сигурни, че фабриката им ще остане в Рийдсбърг. Затова я задържаха.
След петдесет години разумно управление компанията даваше хляб на четири хиляди измежду единайсетте хиляди жители. Годишният обем на продажбите възлизаше на 60 милиона долара, макар че беше трудно да се изчисли печалбата. Безмилостната конкуренция и застоят в жилищното строителство водеха до свиване на приходите на фирмата. Циментовият бизнес по принцип се развиваше циклично — нещо, което като млади братята се бяха опитвали да компенсират, развивайки паралелни производства.
Но напоследък финансовите отчети показваха по-голяма задлъжнялост, отколкото беше обичайно.
Понастоящем Маркъс Хана беше президент на компанията, макар че той самият никога не използваше тази титла. В собствените си очи беше просто шефът, или главата на фамилията. Син на един от основателите, Маркъс беше прекарал целия си живот във фабриката. В управата имаше поне осем души с фамилията Хана, а още неколцина от по-младото поколение можеха да се видят из цеховете — метяха пода и вършеха същата черна работа, както родителите им навремето.
В деня, когато пристигна искът, Маркъс имаше делова среща с първия си братовчед Джоуел Хана — неофициалния юрисконсулт на фирмата. Един призовкар изблъска встрани портиера и секретарките в приемната и нахълта лично при Маркъс и Джоуел с дебел плик.
— Вие ли сте Маркъс Хана?
— Да. А вие кой сте?
— Служител на съда. Ето ви призовката — Той му подаде плика и си тръгна.
Искът беше подаден в окръжния съд в Хауард, Мериленд; предявяваха се претенции за неуточнени по размер обезщетения за група собственици на сгради, ощетени в резултат на дефекти в хоросана, произведен с цимент на фирмата „Хана Портланд“. Джоуел го прочете бавно и го преразказа на Маркъс. Двамата мъже дълго време не помръднаха от местата си, само ожесточено ругаеха целокупното адвокатско съсловие.
За нула време една секретарка успя да свали от интернет впечатляваща колекция от статии, посветени на адвоката на ищците, някой си Клей Картър от Вашингтон.
Нямаше нищо чудно, че бедите им идваха именно от окръг Хауард. Преди няколко години там бе попаднала една некачествена партида от техния цимент и различни предприемачи я бяха изкупили за строеж на нови домове. Оплакванията бяха сравнително отскоро и фирмата се опитваше да установи размера на проблема. По всичко личеше, че хоросанът отслабваше на третата година, след което тухлите започваха да падат. Ала междувременно Маркъс и Джоуел бяха ходили до Хауард и бяха разговаряли с дистрибуторите си и със строителните предприемачи. Бяха направили оглед и на няколко от къщите. По сегашни изчисления бяха засегнати около 500 къщи, като стойността на ремонта на всяка една беше около 12 000 долара. Компанията имаше застраховка за дефектна продукция в размер на 5 милиона долара, с която щяха да покрият голяма част от неустойката.
Само дето в иска се твърдеше, че са увредени интересите „на поне две хиляди потенциални ищци“, а исканото обезщетение беше по 25 000 долара на ищец.