Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
След като преди две седмици напуснаха гостилницата на Брек в Шингази, Калис постоянно им провеждаше учения. Сега се упражняваха да действуват като пехота. При първия сигнал за атака един мъж от всеки трима трябваше да отвежда конете, зад линията на сражението, а другите двама да заемат отбранителна позиция. Мъжете се оплакваха, че няма смисъл да се спешават, но капитанът сякаш изобщо не ги чуваше.
Накор понякога казваше със смях:
— Човек и кон са много по-голяма цел, отколкото един мъж, скрит зад някой камък.
Ученията им бяха станали втора природа. Понякога не ставаше нищо; друг път отрядът на Хатонис, съставен от мъже от един род от Града на Змийската река, внезапно „атакуваше“ и резултатът често беше болезнен. Упражняваха се с тежки дървени саби и мечове, утежнени с олово, два пъти по-тежки от нормалния меч. Ерик можеше да се закълне, че собственият му меч е като перо в ръката му след седмиците учения с утежнените оръжия — предполагаше, че всъщност това е целта на занятието. Тежките учебни оръжия, от друга страна, можеха да причинят сериозни натъртвания и дори да счупят кост, а мъжете от Града на Змийската река пък като че ли изпитваха удоволствие от това да тормозят отряда на Калис.
Ерик не разбираше какво става в тази странна земя; знаеше, че Калис и Хатонис са стари приятели или най-малкото добри познати, но другите мъже от далечния град бяха или подозрителни, или завистливи. Той разпита и научи от един от ветераните, че воините от рода просто не са свикнали с такъв тип наемници и разбра, че само малцина началници като Хатонис знаят истинската цел на идването им в тези земи.
Чу трополене зад себе си и разбра, че Ру се връща със странните къси копия, които бяха взели от хана на Брек. Направени от меко желязо, те се използваха за хвърляне срещу противниците, за да ги наранят или да смъкнат шлемовете им. Удареха ли нещо веднъж, ставаха ненужни, защото се огъваха, така че противниковите бойци не можеха да ги хвърлят обратно. От близката падина се чу вик и внезапно върху тях се посипаха стрели. Ерик вдигна щита си и усети как две го удариха. Ядосан вик до него му показа, че Луис не е имал толкова късмет и е ударен от тъпия връх на някоя стрела — стрелите не бяха смъртоносни и не се забиваха при удар, но удряха силно.
Друг вик оповести началото на нападението и Ерик се изправи, грабнал едно от тежките копия.
— Готови! — изкрещя дьо Лунвил. Докато нападателите настъпваха, Ерик се напрегна — и като че ли прочете мислите му. Дьо Лунвил изкрещя:
— Изчакайте ги!
Бойците на Хатонис връхлитаха върху тях. Мъжете от отряда на Калис чакаха. После дьо Лунвил викна:
— Хвърляйте! — Бойците замахнаха и хвърлиха пилумите — така се наричаха на квегански меките къси копия. После оставиха лъковете и стрелите и с рев измъкнаха тежките си учебни мечове.
Ерик познаваше човека, който тичаше срещу него — едър мрачен тип, казваше се Патаки. Стегна се и понесе първия удар, като ловко го отби с щита си. Отстъпи леко вдясно и замахна с меча си — уцели Патаки по главата. Намръщи се, защото знаеше колко болезнен може да е ударът, независимо от това, че Патаки беше с шлем.
Огледа се и видя, че другарите му отблъскват атакуващите. След минута хората от клана хвърлиха мечовете и свалиха шлемовете си — наемнически знак, че се предават. Няколко души от отряда на Калис нададоха победоносни викове, но повечето само дишаха тежко — бяха яздили цял ден, а после веднага бяха въвлечени в битка — дори и наужким, тя допълнително ги изтощи.
— Прибирайте оръжията! — кресна Фостър.
Ерик вдигна учебния си меч на рамо и започна да събира пилумите. След миг чу Били да казва:
— А бе, този не мърда!
Обърна се и видя, че Патаки все още лежи с лице в прахта. Ру клекна, обърна го по гръб и каза:
— Май диша, ама изстива.
— Какво става? — викна дьо Лунвил и дотича.
— Ударих го по главата — отвърна Ерик. — Май ударих по-силно, отколкото трябваше.
— Май — присви очи дьо Лунвил, като че ли искаше да продължи да се заяжда. После внезапно се ухили: — Само така, момче! — Обърна се към Ру. — Лисни му една кофа вода и си събирайте нещата.
Ру вдигна очи към небето и се затича към конете, оставени малко по-назад. Грабна мех с вода и обля неподвижния мъж. Патаки се свести, седна, започна да плюе вода, после се изправи и се върна при хората си.
Ерик занесе пилумите, учебния си меч и щита там, където чакаха конете. Натовари всичко и изчака Ру. Когато дойде, приятелят му отбеляза:
— Ама наистина го тресна яката.
— Ти видя ли?
— Да. Били препъна онзи, който ме нападаше, така че видях всичко.