Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Чу се трясък и грохот — това беше от удара на неприятелските съдове в петдесетвеслените ни кораби, които бяха от двете страни на главния ни кораб. До нас достигнаха предсмъртните викове на някои от гребците — стрелите и копията ги бяха застигнали през отворите за веслата. Скоро двата по-малки кораба забавиха ход и почти спряха. Единият от вражеските съдове, който се оказа рамо до рамо с нас, успя да откърти и двете ни рулеви весла. Дионисий изрева от негодувание и собственоръчно хвърли привързаната към въже котва, която се заби в кърмата на вражеския съд. Част от дървената обшивка на кърмата се отцепи. Гребците се опитаха да изтръгнат котвата, а бойците ги предпазваха с щитовете си, но от височината на нашия кораб се оказа съвсем лесно да избием повечето от тях с копията си или да ги съборим зад борда с помощта на веслата.
Врагът реши да ни атакува откъм носа, но не му се удаде да пробие веднага здравите греди, от които беше построен съдът ни. Поискаха да ни нападнат още веднъж, ала се разминаха и ни се врязаха отстрани. Още преди гребците да успеят да освободят кораба си с помощта на веслата, по-голяма част от тях станаха жертви на копията ни.
Боят продължи кратко време, но загубите ни бяха чувствителни — на първо място това засягаше двата петдесетвеслени съда. И макар че успяхме да потопим един от корабите, който Дионисий уцели удачно с котвата, неудържимият натиск на етруските го накара да се замисли и да започне да се чеше по брадата. Постарахме се колкото се може по-бързо да поправим рулевите си весла, а екипажът на петдесетвеслените кораби затъкна отворите с овчи кожи, но чак на разсъмване успяхме да изгребем всичката вода от трюмовете. Уви, солената вода се беше смесила с питейната, а запасите храна, които бяхме взели от поселището на брега, се бяха намокрили.
Най-лошо от всичко беше, че не можехме да се откъснем от етруските бойни кораби. Пострадалите от боя съдове се насочиха към брега и скоро се скриха в тъмнината, но оцелелите се намираха все още наблизо. Когато настъпи нощта, етруските поставиха на кърмите на корабите си котли с горяща смола. Опитахме се да ги потопим, но напразно. Леки и бързи, корабите им лесно ни се изплъзваха и обсипваха палубите ни със стрели.
Дионисий предложи:
— Хайде да се посъветваме и да решим как да действаме срещу тези странни противници. Къде се е видяло такива малки кораби да нападат нашия огромен съд с три реда весла! Тиренците не се придържат към общоприетите правила на морския бой, според които в схватка влизат кораби от един и същ вид, а леките бойни съдове се използват за други цели.
Аз възразих:
— В крайбрежните си градове тиренците имат сигурно и големи кораби. Предполагам, че именно затова запалиха смола — за да ги привлекат на помощ.
Котката на Арсиное пристъпваше безшумно около нас, спираше се често около Дионисий и няколко пъти се отри в краката му, след което се протегна и започна да дращи с нокти палубата. Дионисий възкликна във възторг:
— Свещеното животно е по-умно от всички нас! Погледнете, то е обърнало глава на изток и дращи палубата, за да предизвика източен вятър. Хайде всички да задращим палубата и да засвирим с уста, подражавайки на вятъра.
И той заповяда на хората си да застанат на колене по палубите и на трите кораба, да дращят с нокти по дъските, да галят нежно мачтите и да подсвиркват. Някои дори изпълниха танца на дъжда, който бяха научили още от Фокея. Със своето странно поведение те толкова много наплашиха етруските, че последните предпочетоха да се отдалечат малко от нас. Но колкото и да се мъчихме, не можахме да предизвикаме вятър. Дори напротив, престана да духа и лекият ветрец, който галеше по-рано вълните. Морето застина съвсем неподвижно. Като разбра безплодността на усилията ни, Дионисий заповяда двата петдесетвеслени кораба да бъдат привързани към нашия, за да могат хората спокойно да отдъхнат, да се помолят, да се измият, да срешат косите си и да намажат телата си с благовония, та да посрещнат достойно смъртта на сутринта.
Забелязахме по това, че светлината от тиренските кораби ставаше все по-малка и по-малка, че те се отдалечават от нас. Бяхме заобиколени от пълен мрак, тъй че едва-едва различавахме водата зад кърмата. Аз възкликнах:
— О, Дионисий от Фокея, на теб отново ти провървя! Вражеските съдове си отидоха. Етруските се боят да останат нощем в морето, затова се изтеглиха към брега.
Дионисий загуби много време, за да се вглежда в непроницаемия мрак. Неочаквано откъм кърмата се дочу трясък и удари на брадва. Запалихме факли и видяхме, че някои от хората на етруските преспокойно чупеха рулевите ни весла. Фокейците завикаха, че в Тиренско море властват чужди богове, които трябва да бъдат омилостивени по някакъв начин, иначе всички ще загинем. Някои питаха издевателски Дионисий: