Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Всички монаси си легнаха веднага след вечерята и не дадоха свещи за бедните си гости, тъй че семейството на Том поседя загледано в огъня, докато угасна, след което налягаха на сламата.
Момчето остана будно и замислено. Бе му хрумнало, че ако тази нощ катедралата изгори, всичките им проблеми щяха да се решат. Приорът щеше да наеме Том да препострои църквата, всички щяха да живеят тук, в тази хубава къща, и щяха да имат супа и конски хляб завинаги.
„Ако аз бях Том“, помисли си той, „сам щях да я запаля църквата. Щях да стана тихичко, докато всички спят, да се промъкна вътре и да запаля огън с кремъка си, а после да се промъкна обратно, докато огънят се разгаря и да се престоря на заспал, когато вдигнат тревогата. А като почнат хората да хвърлят ведра с вода върху пламъците, както направиха, когато пламнаха конюшните на граф Бартоломю, щях да се включа все едно, че искам да угася огъня като всички други“.
Алфред и Марта бяха заспали — Джак го разбра по дишането им. Том и Елън правиха каквото правеха обикновено под наметалото на Том — Алфред каза, че се наричало „ебане“, — а после и те заспаха. Том изглежда нямаше да стане и да подпали катедралата.
Но какво щеше да направи той? Щеше ли семейството да продължи да върви по пътищата, докато измрат от глад?
Когато всички заспаха и Джак започна да чува бавния и спокоен ритъм на дъха на четиримата, издаващ, че са потънали в дълбок сън, му хрумна, че самият той би могъл да запали катедралата.
Сърцето му се разтуптя от страх при мисълта.
Трябваше да стане много тихо. Сигурно щеше да може да смъкне лоста на вратата и да се измъкне навън, без да събуди никого. Вратите на църквата може би щяха да са заключени, но със сигурност щеше да има начин да се влезе, особено за някой малък като него.
Влезеше ли веднъж вътре, знаеше как да стигне до покрива. Беше научил много през двете седмици с Том. Том винаги обикаляше сградите и забележките му бяха насочени главно към Алфред. И макар Алфред да не се интересуваше, Джак слушаше внимателно. Беше научил, наред с други неща, че всички големи църкви имаха вградени в стените стълбища за достъп до по-високите части за ремонтни работи. Щеше да намери стълбището и да се качи до покрива.
Надигна се и остана да седи в тъмното, заслушан в дъха на другите. Можеше да различи дишането на Том по лекото гръдно хриптене, причинено, според майка му, от многото години вдишване на каменна прах. Алфред изхърка веднъж, силно, след което се обърна и се смълча отново.
Подпалеше ли веднъж огъня, трябваше бързо да се върне в къщата за гости. Какво щяха да направят монасите, ако го хванеха? Веднъж в Шайринг Джак бе видял как вързаха и набиха едно момче на неговата възраст затова, че беше откраднало конус захар от дюкян за подправки. Момчето беше пищяло, а задникът му се окървави от жилавата пръчка. Беше му се сторило много по-лошо от това как мъжете се избиваха едни-други като в Ърлскасъл и гледката с пребитото момче го беше измъчвала. Изпитваше ужас да не го сполети същото.
„Ако направя това, никога няма да го кажа на когото и да било.“
Легна си отново, придърпа наметалото около себе си и притвори очи.
Зачуди се дали вратата на църквата е заключена. Ако се окажеше, че е така, можеше да влезе през прозорците. Никой нямаше да го види, ако се задържеше плътно от северната страна. Спалното помещение на монасите беше южно от църквата, прикрито от портиците и от тази страна нямаше нищо, освен гробищата.
Реши просто да отиде и да види дали е възможно.
Поколеба се още миг, а после стана.
Прясната слама изскърца под краката му. Той се вслуша отново в дишането на четиримата спящи. Беше много тихо. Дори мишките притихнаха. Направи една стъпка и се вслуша отново. Другите продължаваха да спят. Изгуби търпение и направи още три бързи стъпки към вратата. Когато се спря, мишките решиха, че няма от какво да се боят и се раздвижиха отново, но хората продължиха да лежат непробудно.
Докосна с пръсти вратата, след което ръцете му заопипваха за лоста. Беше дъбова греда, поставена на две дървени скоби. Джак пъхна ръцете си отдолу, хвана и я надигна. Бе по-тежка, отколкото очакваше и след като я вдигна на по-малко от половин пръст, наложи се да я пусне. Звукът, който издаде дървото, щом тупна отново на скобите, бе много силен. Той се вслуша, замръзнал на място. Хрипливият дъх на Том се наруши. „Какво ще кажа, ако ме хванат?“ — помисли си отчаяно Джак. „Ще кажа, че излизам навън… излизам навън… сетих се, ще кажа, че излизам да се облекча“. След като вече си имаше оправдание, малко се поотпусна. Чу как Том се обърна и той зачака да чуе дълбокия му хриплив глас, но дъхът на строителя отново се изравни.