Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
беше с чудесата. Случваха се само веднъж в живота. Имаше
много дебати дали могат да се спасят всички стригои по света,
разговори, които замряха, когато трагедията с убийството на
кралицата засенчи всичко останало. Малкият брой морои, ко-
ито владееха магията на духа, също не допринасяха за популя-
ризирането на идеята, а и освен това всички осъзнаваха колко
е трудно за един морой да прониже стригой със сребърен кол.
След като обучени пазители губеха битката със стригоите, как
един морой щеше да успее да ги прониже? Е, имаше отговор:
ако стригоят е предварително усмирен. Един морой можеше
да забие кола с две ръце, особено с помощта на опитен пази-
тел. Свят ми се зави от разкриващите се възможности. Магия-
та на Робърт беше силна, но той беше стар и с крехко здраве.
И все пак, щом той успя, защо и всеки друг владеещ магията
на духа да не може? Той го бе направил да изглежда почти лес-
но. Дали Ейдриън можеше да го направи? Дали Лиса би могла
отново да сътвори чудо?
Чудо. Соня Карп беше живото, дишащо чудо.
И внезапно тя се разкрещя.
Отначало беше нисък вой, който бързо се усилваше. Зву-
кът ме изтръгна от фантазиите, но не знаех как точно да реаги-
рам. Но Дмитрий знаеше. Колът падна от ръката му, спусна се
към Соня и припряно започна да я освобождава от веригата.
Тя се изви и загърчи при докосването му, но в движенията ѝ
вече липсваше онази свръхестествена сила на неживото чудо-
вище, търсещо отмъщение. Това бяха движения на отчаяно и
ужасено живо същество.
Бях омотала веригата доста здраво, но Дмитрий я разви за
секунди. След като Соня беше свободна, той седна в креслото
и я притегли към себе си, като ѝ позволи да зарови лице на
245
р и ш е л м и й д
гърдите му, докато тялото ѝ се разтърсваше от ридания. Пре-
глътнах. Дмитрий също плака, когато отново стана дампир. В
съзнанието ми се мярна странният образ на новородени бебе-
та. Дали плачът бе естествена реакция на всички новородени –
или в случая преродени, – идващи на този свят?
Внезапно движение привлече вниманието ми. Очите на
Сидни бяха разширени и тя понечи да пристъпи към Дмитрий,
за да го спре.
– Какво правиш? – извика. – Не я освобождавай!
Дмитрий не ѝ обърна внимание, а аз сграбчих ръката ѝ и я
дръпнах назад.
– Всичко е наред, всичко е наред. – Не можех да позволя
Сидни да изпадне в паника. – Тя не е стригой. Погледни я. Тя
е морой.
Тя поклати бавно глава.
– Не е възможно. Нали я видях преди малко.
– Същото се случи и с Дмитрий. Съвсем същото. Не смя-
таш, че той е стригой, нали? Вярваш му. – Пуснах я и тя заста-
на нащрек, а по лицето ѝ бе изписано недоверие.
Погледнах надолу към братята и осъзнах, че положението
им може да е по-сериозно, отколкото смятах. Робърт, макар и
да не беше стригой, беше толкова блед, че спокойно можеше
да мине за такъв. Очите му бяха празни, а от полуотворената
му уста се бе проточила лига. Явно бях избързала с прецен-
ката от преди малко, че възстановяването на стригой е лесно.
Той я бе пронизал като професионалист, но очевидно имаше
странични ефекти. Виктор се опитваше да окуражи брат си,
като му шепнеше нежни и успокоителни думи. А върху ли-
цето на Виктор... ами, беше изписан израз на състрадание и
страх, какъвто не бях виждала преди. Мозъкът ми не знаеше
как да го съгласува с утвърдения образ на безскрупулен зло-
дей, който си бях изградила за него. Сега изглеждаше добър
и нежен.
Виктор вдигна глава към мен и устните му се извиха в гор-
чива усмивка.
– Какво, нима ти се изчерпаха остроумните и саркастични
забележки? Би трябвало да си щастлива. Ние ти дадохме това,
което искаше. Искаше да получиш отговори от Соня Карп,
246
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
нали? – Кимна към нея. – Върви да ги получиш. Цената им
определено е много висока.
– Не! – възкликна Дмитрий. Той все още притискаше Соня
до гърдите си, но при думите на Виктор нежното му израже-
ние стана кораво и решително. – Да не си полудял? Не видя ли
какво стана току-що?
Виктор повдигна вежди.
– Да. Забелязах.
– Тя не е в състояние да отговаря на никакви въпроси! Тя е
в шок. Оставете я на спокойствие.
– Не се дръж така, сякаш тя е страдащата в случая – сряза
го Виктор. Извърна се към Робърт и помогна на брат си да