Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Дьо Вилие беше минал по обратния маршрут на земемерската експедиция на Ролфс от 1874, тръгвайки от Сива с местни гидове и керван от петнайсет камили, и беше поел през пустинята към оазиса Дакхла на 600 километра на югоизток. Двайсет дни по-късно болестите и недостатъчните запаси го бяха принудили да се отклони към ал-Фарафра, където експедицията се беше разпаднала. Но онова, което заинтригува Халифа, не беше начинът, по който експедицията беше приключила, а нещо случило се на осмия ден след потеглянето й.
На сутринта на осмия ден Абу, момчето, за което вече говорих, посочи една невероятна гледка далеч през дюните, нещо на изток от маршрута ни.
Първото ми впечатление беше, че това е пирамида, и беше точно това, затова си помислих, че може да е мираж или оптическа измама…
Халифа спря, отиде при библиотекаря и помоли за английско-арабски речник. Мъжът му посочи един, извади го от рафта и Халифа се върна в читалнята и продължи да чете, като проверяваше някои думи.
Определено не ми изглеждаше възможно това да е естествено природно образувание, както заради извънредно точната му форма, така и заради нещо още по-показателно — липсата на други подобни образувания в близост.
Но когато се приближихме, бях принуден да преосмисля това си първоначално впечатление. Беше ясно, че е пирамида, съвсем истинска и изцяло природно творение. Как беше възникнала и кога, не мога да кажа, тъй като за жалост опитът ми не се простира в областта на науката геология. Мога само да докладвам, че беше невероятно допълнение към пейзажа, изникнала от дюните като връх на копие или, може би едно по-подходящо сравнение, като връх на тризъбец като този на Посейдон (все пак се намираме в средата на Морето от пясък!).
Някаква шега, реши Халифа.
Отне ни по-голямата част от деня да стигнем до този фантастичен обект и това наложи значително отклонение от маршрута ни. Някои от хората бяха против да отиваме там, тъй като вярваха, че скалата е зла прокоба и предвестник на беда, очарователни суеверия, към които съзнанието на египетските араби явно е предразположено (както лорд Громър съвсем правилно отбелязва, в много отношения те не са нищо повече от една нация от деца).
Халифа поклати глава наполовина развеселен, наполовина раздразнен. Гадни арогантни англичани.
Нададох ухо за тревогите на хората и направих всичко възможно, за да ги успокоя, съгласявайки се, че огромните скали могат наистина да са много страшни, но само за хората с детска или женска нагласа, поне според мен, а не за такива закоравели мъже като тях. Това, изглежда, оказа желания ефект и въпреки някои невъзпитани мърморения, продължихме напред, достигайки целта си в късния следобед, след което разположихме там лагера си.
Това е, и съм сигурен, че ще съгласите с мен, най-многото, което мога да кажа за една скала, пък била тя и толкова интересна като тази, и освен това вярвам, че й посветих достатъчно място в предишните няколко абзаца. Бих привлякъл обаче вниманието върху един отделен аспект на формацията, а именно белезите, които открихме в близост до основата на южната страна, които при по-обстоен оглед се оказаха груби йероглифи.
Познанията ми по древно египетски са също толкова ограничени, както по геология. Но знам достатъчно, за да се досетя, че знаците означаваха име: „Нет-небу“.
Ранен пътешественик, без съмнение, минал оттук няколко хилядолетия преди нас самите.
Късно същата вечер, докато Азаб готвеше вечерята, вдигнах наздравица — за жалост с чай, а не с вино — за безстрашния Нет-небу, пожелах му добро здраве със задна дата и искрено се надявах да е стигнал целта си. Мъжете също вдигнаха чаши, повтаряйки тържествено думите ми, без, подозирам, да имат и най-малка представа какво означаваха. Това обаче, изглежда, повдигна духа им, и всички спаха спокойно.
Халифа прочете описанието два пъти, за да е сигурен, че го е разбрал както трябва, записа си странния надпис и обърна на индекса в края на книгата. Тук имаше извадки от дневника на Вилие с подробности за разстоянията, които експедицията беше изминавала всеки ден, както и показанията на компаса им. Като ги пренесе върху най-обикновена карта на Западен Египет, той успя донякъде да се ориентира за местоположението на пирамидалната скала. Помоли библиотекаря за карти с по-малък мащаб и се зае да определи координатите съвсем точно.