Спомен за светлина

- Ако може да попитам - каза тя. - Има ли някакво конкретно събитие, което е хвърлило този… мост над различията ни?

- Някои упорито пренебрегваха стореното от вас по време на сеанчанското нашествие, Майко - каза Аделорна. - Вие доказахте, че имате дух на воин. На пълководец. Това е нещо, което Зелената Аджа не трябва да пренебрегва. Всъщност трябва да го прегърнем като пример. Така беше решено и така се изказаха водещите Аджата. - Погледна я в очите, след което наведе глава.

Намекът бе очевиден. Аделорна _наистина_ беше главата на Зелената Аджа. Да се заяви открито нямаше да е уместно, но да се подскаже това на Егвийн беше израз на доверие и уважение.

„Ако наистина беше издигната от нас - казваше жестът, - щеше да знаеш коя ни води. Щеше да знаеш тайните ни. Аз ти ги давам.” Имаше и благодарност в жеста. Егвийн беше спасила живота на Аделорна при атаката на сеанчанците срещу Бялата кула.

Амирлин не беше от никоя Аджа… а Егвийн всъщност бе изразила това качество повече от всяка друга преди нея, защото _наистина_ не беше принадлежала към никоя Аджа. Все пак този жест беше затрогващ. Отпусна ръка на рамото на Аделорна в знак на благодарност, след което й разреши да си тръгне.

Гавин, Силвиана и Лейлвин се бяха отдръпнали настрана, когато Аделорна я беше помолила да поговорят насаме. Сеанчанката… Егвийн се двоумеше дали да я държи наблизо, за да й е под око, или да я отпрати някъде много, много далече.

Сведенията на Лейлвин за сеанчанците _наистина_ се бяха оказали полезни. Доколкото Егвийн можеше да прецени, Лейлвин й беше казала точната истина. Засега я държеше до себе си… макар и само защото често се сещаше за още въпроси за сеанчанците. Лейлвин се държеше по-скоро като телохранителка, отколкото като пленничка. Сякаш Егвийн щеше да повери сигурността си на една сеанчанка. Поклати глава, докато минаваше между палатките на армията си. Повечето бяха празни, тъй като Брин бе накарал мъжете да оформят бойните линии. Очакваше тролоците да настъпят до час.

Егвийн го завари да подрежда спокойно картите и докладите си в една палатка в центъра на лагера. Юкири беше вътре, скръстила ръце.

Щом Егвийн влезе, Брин вдигна рязко глава и викна:

- Майко!

Тя замръзна.

После погледна надолу. В пода на палатката имаше дупка и тя за малко щеше да стъпи в нея.

Беше _портал_. Другата страна, изглежда, се отваряше в самия въздух, с изглед към тролокската армия, която прехвърляше хълмовете. Последната седмица бе имало много сблъсъци, в които стрелците и конниците на Егвийн избиваха тролоци, докато пълчищата им настъпваха към хълмовете и границата в Арафел.

Егвийн надникна през портала на пода. Макар да беше високо, много над обхвата на лъковете, гледката през него я зашемети.

- Не съм сигурна дали това е гениално или невероятно глупаво - каза тя.

Брин се усмихна и отново се зае с картите.

- В печеленето на войни най-важна е информацията, Майко. Ако мога да видя какво точно правят - къде се опитват да ни обградят и как вкарват резервите си, - мога да се подготвя. Това е по-добро от бойна кула. Трябваше много отдавна да се сетя.