Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Капитан? — подигравателно се обади един от ардентите. — Ти…
Друг го смълча, като му прошепна нещо. Вестите за Каладин бързо бяха обиколили лагера, ала понякога ардентите биваха доста затворено племе.
— Дрей — рече Каладин и посочи. — Виждаш ли скалните пъпки горе на стената?
— Ъхъ.
— Култивирани са. Значи има достъп до горе.
— Много ясно — каза жената ардент. — Стълбището е в северозападния ъгъл. Ключът е у мен.
— Добре, значи можете да го заведете. Дрей, наглеждай отгоре.
— Заемам се — отвърна Дрей и се отправи към стълбата с подтичване.
— И какви опасности очакваш тук? — попита жената ардент и скръсти ръце.
— Виждам много оръжия, маса хора влизат и излизат и, ах, това Мечове ли са? Направо се чудя какво би могло да се обърка. — Каладин изгледа жената. Тя въздъхна и подаде ключа на един от помощниците си, който изтърча подир Дрей.
Каладин посочи на хората си откъде да наблюдават. Те се настаниха и той остана само с Моаш. Жилавият Моаш тутакси се беше обърнал при споменаването на Мечовете и сега ги гледаше жадно. Двама светлооки с Мечове застанаха в центъра на настланата с пясък площадка. Единият Меч беше дълъг и тесен, с голям предпазител за ръката, а другият беше широк и грамаден, със злостни шипове — подобни на пламъци — щръкнали от двете страни. Остриетата и на двата бяха покрити с предпазна ивица, нещо като половин ножница.
— Ъ, не познавам нито един от двамата — каза Моаш. — Мислех, че знам всички Броненосци в лагера.
— Не са Броненосци — обясни ардентът. — Използват Мечовете на краля.
— Елокар дава на хората да ползват неговия Меч? — учуди се Каладин.
— Това е една велика традиция — отговори жената ардент, видимо раздразнена, че се налага да обяснява. — Върховните принцове го правеха в своите владения преди обединението, а сега това е задължение и чест на краля. Хората могат да използват кралските Броня и Меч, за да се упражняват. Светлооките в нашите армии трябва да са опитни за доброто на всички. Бронята и Мечът се трудни и ако Броненосец падне в сражение, важно е да има кой да ги използва веднага.
Има смисъл, допусна Каладин, макар да му бе трудно да си представи как някой светлоок разрешава друг човек да докосва Меча му.
— И кралят има два Меча?
— Единият е на баща му, съхраняван заради традицията да се обучават Броненосци. — Жената хвърли поглед на трениращите. — Алеткар открай време разполага с най-добрите Броненосци в света. Тази традиция е част от това. Кралят намекна, че един ден може да дари бащиния си Меч на някой достоен воин.
Каладин кимна одобрително.
— Не е зле. Обзалагам се, че мнозина идват да се упражняват с тях и всеки се надява да докаже, че е най-умел и най-заслужил. Елокар е намерил добър начин да накара сума ти хора да се обучават.
Жената ардент изсумтя и си тръгна. Каладин гледаше как Мечовете проблясват във въздуха. Мъжете, които ги ползваха, едва знаеха какво правят. Истинските Броненосци, които той бе виждал, истинските Броненосци, с които се бе сражавал, не се кандилкаха и не размахваха грамадните мечове като тояги. Даже дуелът на Адолин онзи ден беше…
— Бурите да го отнесат, Каладин — обади се Моаш, докато гледаше как жената ардент се отдалечава. — И казваш, че аз трябвало да се държа почтително?
— А?
— Не използва титлата на краля. После намекна, че светлооките, които идват тук да се упражняват, са мързеливци и е трябвало някак да бъдат прилъгани да го правят. Аз пък си мислех, че от нас се очаква да не спорим със светлооките.
Каладин отдели очи от Броненосците. От разсеяност беше говорил, без да се замисля.
— Прав си. Благодаря, че ми напомни.
Моаш кимна.
— Искам да пазиш при портата — каза Каладин и посочи. Влезе група парши, понесли сандъци, вероятно пълни с храна. Те не би трябвало да представляват опасност. Нали?
— Обръщай особено внимание на слуги, оръжейници и на всеки друг с безобиден вид, който приближи до синовете на Върховния принц Далинар. Един от най-добрите начини да успеят с убийството е някой такъв да забие нож в ребрата.
— Добре. Кажи ми нещо, Кал. Кой е тоя Амарам?
Каладин рязко се обърна към Моаш.
— Виждам как го гледаш. Виждам какво става лицето ти, когато другите мостови го споменат. Какво ти е направил?
— Служих в неговата армия. Последно се сражавах там, преди да…
Моаш посочи белезите на челото му.
— И това е негово дело?
— Аха.
— Значи той не е такъв герой, какъвто хората го изкарват — заключи Моаш. Изглеждаше доволен.