Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Баскомб се опитваше да обясни какво се е случило в кабинета му и как после оставил Сонк и Чан.
— Защо? — сопна се Розамунд.
— Ами… господин Сонк каза да…
— Казах ти! Казах ти, а ти не ме послуша.
Но думите й не бяха насочени към Баскомб.
— Ти сбърка — изсъска Сонк. — Той нямаше да се поддаде.
— Щеше да се поддаде на мен.
— Значи следващия път си го хвани сама… и си понеси последствията — злобно отвърна Сонк.
Взираха се ядосано един в друг. Чан огледа останалите. Баскомб изглеждаше направо съкрушен, принцът — белезите по лицето му още си личаха — изглеждаше любопитен, сякаш не е сигурен дали трябва да се тревожи, а Блах ги гледаше със зле прикрито неодобрение. На пода зад тях, вързан и със запушена уста, лежеше нисък набит мъж с костюм — Чан не го познаваше. От другата страна на Сонк на колене стоеше друг мъж, оплешивяващ, с тежки очила, и превързваше изгорената му ръка с марля.
Сонк седеше на една дървена маса, краката му се спускаха между висящи кожени ремъци. На пода наоколо имаше няколко от продълговатите кутии. На едната стена висяха големи географски карти със забити в тях цветни кабарчета. Над масата на дълга верига се спускаше полилей. Чан вдигна очи. Таванът бе много висок, а самата стая бе кръгла — намираха се в един от ъгловите куполи на сградата. Току под гредите на тавана имаше ред малки кръгли прозорци. От улицата бе видял, че са точно под покрива, но не виждаше как може да ги стигне. Върна поглед към картите. Бяха на Северна Германия. На херцогство Мекленбург.
Сонк се смъкна от масата с ръмжене и тръгна към вратата. Хапеше устни от мъчителната болка.
— Къде отивате? — попита Баскомб.
— Да си спася проклетата ръка! — извика той. — Да намеря лекар! Да се махна оттук, защото иначе ще убия някого от вас!
— Виждате ли какво имах предвид, ваше височество — каза безгрижно Розамунд на принца. — Отговорността е като храбростта. Преди изпитанието човек просто не знае дали я притежава. А тогава, разбира се, е прекалено късно — или успяваш, или се проваляш.
Сонк спря на прага и изръмжа заплашително, все едно самите му думи бяха пушеща киселина:
— Наистина, ваше височество. Да избягаш от отговорността може да е смъртоносно — човек рядко е в по-голяма опасност, отколкото когато вярва на тези, които обещават всичко. Нима Сатаната не е бил най-красивият от ангелите? — И излезе.
Баскомб се обърна към графинята:
— Мадам…
Тя кимна покровителствено.
— Погрижете се да не нарани някого.
Баскомб бързо излезе.
— Вече сме сами — каза принцът с тон, който би трябвало да е очароващ. Графинята се усмихна и огледа останалите в стаята.
— Само принц може да си мисли, че е насаме с жена, когато в стаята просто няма други жени.
— Това прави ли Франсис Сонк жена, нали той току-що ни напусна? — изсмя се майор Блах. Смееше се като гарван.
Принцът се разсмя с него. За миг Чан дори изпита симпатия към Сонк и се изкуши просто да скочи и да ги нападне. Ако първо убиеше Блах, с останалите щеше да се справи лесно. След това отново заговори Розамунд и гласът й го накара да застине на място.
— Предлагам да сложим хер Флаус на масата.
— Отлична идея — съгласи се принцът. — Блах! И ти там…
— Това е господин Грей от Института — търпеливо каза Розамунд, все едно вече го бе казвала.
— Добре — вдигнете го!
— Много е тежък, ваше височество — измрънка Блах, почервенял от усилие.
Чан се усмихна, когато видя Блах и по-възрастния господин Грей без полза да се борят с ритащия хер Флаус, който правеше всичко по силите си изобщо да не стигне до масата.
— Ваше височество? — въпросително каза графиня Лакер-Сфорца.
— Спрете да се съпротивлявате, Флаус, или наистина лошо ви се пише — каза принцът. — Това е за ваше добро и след това ще ми благодарите!
Избута Грей и хвана краката на мятащия се мъж. И този опит не бе кой знае колко по-успешен, но с много пъшкане накрая успяха да го качат на масата.
— Вържете го и пригответе апарата.
— Да го разпитаме ли? — попита Блах.
— За какво? — отвърна принцът.