Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Било, разбира се, съществено и безспорно необходимо, щото всяка от тези мощни партии да се изявява в свой собствен печатен орган: имало следователно два вестника в града — „Ийтънсуилска газета“ и „Ийтънсуилска независимост“, като първият отстоявал „сините“ принципи, а вторият се списвал в дух безспорно „жълт“. Изрядни вестници били те: какви уводни статии, какви смели нападки! „Нашият недостоен събрат — «Газетата»“, „Този отвратителен и подъл ежедневник — «Независимост»“, „Този лъжлив и циничен лист — «Независимост»“, „Този злословен низък и гнусен клеветник — «Газетата»“ — тези и други възбуждащи духовете обвинения щедро изпъстряли колоните на всеки брой и на двата вестника и разпалвали чувства на крайно възмущение или възхищение в сърцата на гражданите.
Със свойствената си далновидност и проницателност мистър Пикуик бе избрал необикновено подходящ момент за своето посещение на града. Борбата беше взела невиждани размери. Почитаемият Самюъл Слъмки от Слъмки Хол беше „синият“ кандидат, а Хорейшоу Физкин, ескуайър, от Физкин Лодж край Ийтънсуил, биде убеден от своите политически приятели да се кандидатира от името на „жълтите“. „Газетата“ предупреждаваше избирателите на Ийтънсуил, че очите не само на Англия, но и на целия цивилизован свят са устремени към тях; а „Независимост“ повелително питаше дали избирателите на Ийтънсуил са наистина достойните граждани, за каквито винаги са минавали, или пък са долни и раболепни оръдия, незаслужаващи нито да носят името англичани, нито да се ползуват от това върховно благо — свободата. Никога дотогава такава възбуда не бе обхващала града.
Беше късно привечер, когато мистър Пикуик и неговите другари, с помощта на Сам, слязоха от покрива на Ийтънсуилския дилижанс. Големи сини копринени знамена се вееха от прозорците на странноприемницата „Градският герб“ и навсякъде по черчеветата бяха окачени обяви с огромни букви, съобщаващи, че комитетът на уважаемия Самюъл Слъмки заседавал там ежедневно. Тълпа от хора без работа, струпала се посред пътя, зяпаше към балкона, отдето, с пресипнал глас и цял зачервен, един мъж говореше повидимому в полза на мистър Слъмки; но силата и смисълът на неговите доводи бяха донякъде накърнени от непрекъснато думкащите четири тъпана, настанени на отсрещния ъгъл от комитета на мистър Физкин. До оратора на балкона се бе възправил неспокоен дребничък човек, който от време на време си вдигаше шапката и приканваше скупчените хора да аплодират, нещо, което те редовно вършеха с най-голямо въодушевление; и тъй като зачервеният джентълмен продължаваше да говори и ставаше все по-червен, можеше да се допусне, че това, го удовлетворяваше — сякаш някой е бил в състояние да го чуе.
Едва-що пикуикистите се бяха смъкнали от дилижанса, и част от навалицата на честните и независими граждани се струпа около тях и ги приветствува с три оглушителни вика; те бяха подети от главното ядро (тъй като за тълпата не е необходимо да знае за какво вика) и прераснаха в такъв страхотен победен вой, щото дори зачервеният оратор на балкона прекъсна речта си.
— Ура-а! — процепи въздуха тълпата в заключение.
— Още веднъж! — писна дребничкият церемониалмайстор от балкона и многолюдието изрева отново, сякаш дробовете бяха изковани от стомана.
— Да живее Слъмки! — ревяха честните и независимите.
— Да живее Слъмки! — отекна мистър Пикуик, вдигайки шапката си.
— Долу Физкин! — кресна навалицата.
— Долу! — извика мистър Пикуик.
— Ура-а! — И последва нов рев, сякаш в някоя менажерия слонът бе ударил камбаната, че пристига студеното месо.
— Кой е Слъмки? — пошепна мистър Тъпман.
— Не знам — отвърна мистър Пикуик също шепнешком. — Шт! Не задавайте въпроси. Най-добре в подобни случаи е да правите това, което прави тълпата.
— Ами ако има две тълпи? — забеляза мистър Снодграс.