Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

Длъжни сме откровено да признаем, че до момента, когато захванахме да се ровим в обемистите записки на клуба „Пикуик“, ние никога не бяхме чували за Ийтънсуил; и с не по-малко искреност ще открием на нашите читатели, че напразно сме търсили доказателства, които да потвърдят действителното съществуване на подобно място в наши дни. Убедени в пълната достоверност, която лъха от всички бележки и забележки на мистър Пикуик, ние не се осмелихме да противопоставим личните си знания срещу отразените твърдения на този велик мъж и се справихме с всички възможни меродавни източници по въпроса, до които успяхме да се доберем. Прегледахме всяко название в указателите „А“ и „Б“, без да се натъкнем на Ийтънсуил; обстойно проверихме всяко местенце в джобните карти на графствата в Англия, печатани за благото на обществото от най-изтъкнатите ни издателства, но нашите проучвания си останаха безплодни. Дойдохме следователно до убеждението, че мистър Пикуик, воден от свойствения му вечен стремеж да не обиди никого и от безспорното му забележително чувство на деликатност — тъй добре известно на всички, познаващи го отблизо, — нарочно е заменил с измислено истинското название на града, където е правил своите наблюдения. Това убеждение се потвърждава и от едно незначително на пръв поглед обстоятелство, но заслужаващо в действителност внимание, когато се разгледа в тази светлина. В бележника на мистър Пикуик успяхме да разчетем една бележка, потвърждаваща факта, че той и неговите последователи са имали запазени места за Норуичкия дилижанс; но след това тези редове са били напълно зачеркнати, по всяка вероятност с цел да се прикрие дори посоката, в която се намира съответното градче. Ние следователно не ще дръзнем да правим догадки по този въпрос, а незабавно ще продължим нашия разказ, задоволявайки се с данните, предложени от главните действуващи лица.

По всичко изглежда, че жителите на Ийтънсуил, подобно на жителите на много други малки градчета, се смятали за извънредно значителни и важни особи и всеки, съзнаващ тежестта, отдавана на личния му пример, се чувствувал длъжен да принадлежи от душа и сърце към една от двете велики партии, поделящи си града: партията на „сините“ и партията на „жълтите“. И тъй „сините“ не пропускали случай да се опълчат срещу „жълтите“, и „жълтите“ не пропускали случай да се опълчат срещу „сините“; и вследствие на това, когато и „жълтите“ и „сините“ да се срещнели на публично място — в кметството, на панаира или на пазара, — избухвали кавги и остри пререкания между тях. При съществуващото разногласие почти излишно е да се изтъква, че всичко в Ийтънсуил се превръщало в партиен въпрос. Предложели ли „жълтите“ да се направи нов стъклен покрив на пазарището, „сините“ свиквали събрания и осуетявали начинанието; предложели ли „сините“ да се построи нова помпа на главната улица, „жълтите“ до един се вдигали на крак, прогласявайки ужаса си от подобно разхищение. Имало „сини“ дюкяни и „жълти“ дюкяни, „сини“ кръчми и „жълти“ кръчми; имало „синя“ пътека и „жълта“ пътека дори в самата църква.