Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
В тази неделна вечер той придружи брата си до портата с изражение на голямо търпение и милосърдие, защото беше в добро настроение и бе склонен да опрощава сълзите. Блестящата газова светлина в портиерната озаряваше неколцина колежани; едни се прощаваха с гостите си, а други, които нямаха посетители, наблюдаваха честото обръщане на ключа и разговаряха помежду си или с мистър Чивъри. Появяването на Бащата както винаги раздвижи духовете; а мистър Чивъри, като докосна бързо шапката си със своя ключ, го попита дали се чувствува добре.
— Благодаря ви, Чивъри, много добре. А вие?
Мистър Чивъри измърмори с глух глас: „О, аз съм добре!“, което беше обичайният начин да отвръща на запитванията за здравето му, когато беше без настроение.
— Днес ме посети младият Джон Чивъри. И беше много елегантен. — Да, мистър Чивъри научил. Мистър Чивъри трябвало да признае, че неговото желание било момчето да не пръска толкова пари за дрехи. Защото какво му носели дрехите? Носели му само отчаяние. А това той можел да си го намери навсякъде, и то безплатно.
— А защо отчаяние, Чивъри? — запита благият баща.
— Не е важно — отговори мистър Чивъри. — Няма значение. Мистър Фредрик отива ли си вече?
— Да, Чивъри, брат ми отива да си легне. Уморен е, не е съвсем добре. Пази се, Фредрик, пази се. Лека нощ, мой мили Фредрик!
Като се ръкува с брат си и като докосна омазнената си шапка към останалите в портиерната, Фредрик бавно се измъкна от вратата, която мистър Чивъри бе отключил за него. Бащата на Маршалси изяви дружелюбната надежда на същество по-висшестоящо, че няма да го сполети някоя беда.
— Бъдете добър, не затваряйте веднага вратата, Чивъри, за да го видя, като мине по коридора и надолу по стълбите. Внимавай, Фредрик! (Едва ходи.) Внимавай за стъпалата! (Толкова е разсеян.) Внимавай, като пресичаш, Фредрик. (Страх ме е, като си помисля как върви сам из улиците, толкова лесно могат да го прегазят.)
С тези думи и с лице, на което бяха изписани безброй много притеснения и добросъвестно опекунство, той изрази уваженията си на компанията в портиерната: в думите му тъй ясно пролича мисълта, че брат му е достоен за съжаление, защото не е зад решетките, че думи в подобен смисъл се размениха между събраните там колежани.
Но той не ги прие с безрезервно одобрение; напротив, той каза: не, господа, не, нека господата не го разбират криво. Неговият брат Фредрик бил много съсипан без съмнение и за него (за Бащата на Маршалси) щяло да бъде голяма утеха да знае, че той е на сигурно място зад стените. И все пак не бивало да се забравя, че да си изкарва прехраната през всичките тези години, човек се нуждаел от съчетанието на известни качества — той не твърдял, че били високи качества, но казал качества — душевни качества. А дали брат му Фредрик притежава това особено съчетание на качества? Господа, той е един великолепен човек, един много добър, нежен, ценен човек, с простотата на истинско дете; но би ли могъл той, колкото и неподходящ да е за някои други места, да се оправи тук? Не; той поверително им заявява: не! И, каза мистър Дорит, да пази господ Фредрик да дойде тук в качеството си на нещо друго, а не на доброволен посетител! Господа, всеки, който влезе в този колеж, за да остане тук известно време, се нуждае от сила на характера, за да премине през много трудности и за да се измъкне от много затруднения. А нима неговият любим брат Фредрик е такъв човек? Не. Те го виждали, дори при това положение, колко бил съсипан. Нещастието го съсипало. Той нямал достатъчно вътрешни сили да устои, не бил достатъчно гъвкав, за да издържи продължително време в място като това и същевременно да запази уважението към себе си и да не забравя, че е джентълмен. Фредрик не притежавал (нека му позволят да си послужи с израза), не притежавал достатъчно сила, за да види в онези деликатни, малки прояви на внимание и… и в подаръците, които се получават при подобни обстоятелства, проява на човешката доброта, на чудесния дух, който свързва колежаните и едно общество, като в същото време не сметне това унизително за него, и съзнава, че той пак си остава джентълмен. Господа, бог да ви благослови!
Ето, с тази проповед той оправда случая и го обясни на компанията в портиерната, преди да се върне в задушния двор, и като мина със своето бедно, окаяно достойнство покрай колежанина в халата, който нямаше палто, и покрай колежанина с плажните чехли, който нямаше обувки, и покрай червендалестия зарзаватчия в кадифените панталони, който нямаше грижи, и покрай хилавия чиновник колежанин с дрехата без копчета, който нямаше надежди, той изкачи своите бедни, окаяни стълби и влезе в своята бедна, окаяна стая.