Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Що се отнася до местното население, което не се решаваше да приеме железницата по време на трудното й начало, то бе поумняло и разкаяло се, както би направил всеки християнин в подобен случай, и сега се гордееше със своя могъщ и благоденствуващ родственик. Човек можеше да види железопътни мотиви върху тъканите в манифактурните магазини, както и железопътни списания по вестникарските витрини. Имаше железопътни хотели, кантори, мебелирани стаи, пансиони. Железопътни планове, карти, изгледи, обложки, бутилки, кутии за сандвичи и разписания. Железопътни пунктове за наемане на карети и файтони. Железопътни омнибуси, железопътни улици и сгради, железопътни хрантутници, паразити и ласкатели в неизчислимо количество. Имаше и железопътно време, съблюдавано от часовниците, като че самото слънце се бе предало. Сред победените бе майсторът-коминочистач, бившият неверник от Стагсовите градини, който сега живееше в измазана триетажна къща и иззад лакирана дъска със златни заврънкулки се представяше като отговарящ за почистването на железопътните комини посредством машини.

Към центъра и от центъра на този велик преобразен свят денонощно стремително се носеха и непрестанно се връщаха пулсиращи потоци — подобно буйна кръв. Тълпите хора и планините от стоки, заминаващи и пристигащи десетки пъти на ден в продължение на денонощието, постоянно поддържаха тук несекващо кипене. Самите къщи изглеждаха склонни да се опаковат и да предприемат пътешествие. Достойни за уважение членове на парламента, които преди малко повече от двадесет години си правеха шеги с налудничавите железопътни теории на инженерите и им натриваха носовете в кръстосани разпити, сега заминаваха с часовник в ръка на север, като предварително изпращаха съобщения по електрическия телеграф, че пристигат. Денонощно победоносните локомотиви тракаха отдалеч или плавно се приближаваха към края на пътешествието си и като се плъзваха подобно укротени дракони в определените за посрещането им ъгълчета, прорязани с най-голяма точност, те заставаха там, пенещи се, тресящи и разтърсващи стените, сякаш бяха преизпълнени с тайното съзнание за могъщи сили, още неоткрити в тях, и велики цели, още недостигнати.