Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Но Уолтър така беше идеализирал хубавата Флорънс, която бе намерил по време на скитанията й из изпълнените с опасности улици, и до такава степен я бе свързал единствено с невинната й признателност от онази вечер, изразена чистосърдечно и искрено, че се изчерви като предател поради допускането на възможността тя някога да стане високомерна. От друга страна, представите му дотолкова бяха плод на неговата фантазия, че му се струваше не по-малко предателство да мисли за нея като за зряла жена, изобщо да я вижда по друг начин освен като познатото, непосредствено, кротко, очарователно малко създание, каквото бе тя в дните на Добрата мисис Браун. Накратко казано, Уолтър реши, че бе крайно неблагоразумно изобщо да разсъждава за Флорънс и че не може нищо друго да направи, освен да съхрани в съзнанието си образа й като нещо скъпоценно, недостижимо, непроменливо и неопределено — неопределено във всяко друго отношение, но не и в способността си да му доставя радост и да го отклонява, подобно ангелска ръка, от недостойни деяния.
Дълго се скита Уолтър из полята през този ден, като се заслушваше в птиците, неделните камбани и приглушения шум на града, вдъхваше благоуханията, отправяше от време на време поглед към неясния хоризонт, отвъд който започваше неговото пътешествие и се намираше мястото на назначението му, а после пак оглеждаше зелените английски ливади и родния пейзаж. Но нито веднъж той не си представи заминаването си съвсем конкретно и като че нехайно отпъждаше мисълта за това с всеки изминат час, с всяка измината минута, без обаче нито за миг да прекъсва размишленията си.
Полята бяха останали зад гърба му, а Уолтър се бе вече отправил към къщи, все така вглъбен в себе си, когато изведнъж дочу мъжки глас, а след него женски, викащ го високо по име. Много изумен, той бързо се извърна и видя, че една наета под наем карета, отиваща в обратна посока, бе спряла недалеч от него и кочияшът, показал се от прозорчето си, му правеше знаци с камшика, а младата жена вътре се бе надвесила навън и му махаше извънредно енергично. Той изтича до каретата и разпозна в младата жена мис Нипър, която почти не беше на себе си от вълнение.
— Стагсовите градини, мистър Уолтър! — извика мис Нипър. — Ако обичате, моля ви, ох!
— А! — възкликна Уолтър. — Какво се е случило?
— Ох, мистър Уолтър, Стагсовите градини, ако обичате! — повтори Сузан.
— Ето на̀! — обърна се кочияшът към Уолтър с тържествуващо отчаяние в гласа. — Тая млада дама само това повтаря вече цял час, а аз непрекъснато се измъквам от разни затворени улици, където тя ме вкарва. Всякакви пътници съм возил в каретата си, но никога такваз като нея.
— До Стагсовите градини ли искате да отидете, Сузан? — запита Уолтър.
— Аха! Там иска да отиде тя! Къде се намират? — изръмжа кочияшът.
— Не знам къде се намират! — извика Сузан с отчаяние. — Мистър Уолтър, самата аз съм ходила там веднъж заедно с мис Флой и нашия беден скъп мистър Пол в същия ден, когато вие намерихте мис Флой в Сити, понеже на връщане ние я загубихме, мисис Ричардс и аз, заради един разярен бик и заради най-големия син на мисис Ричардс и макар че съм ходила пак след това, не си спомням къде са, струва ми се, че са потънали в земята. О, мистър Уолтър, не ме изоставяйте, Стагсовите градини, ако обичате. Любимецът на мис Флой… нашият всеобщ любимец… малкият, кротък, кротък мистър Пол. О, мистър Уолтър!
— Боже мой! — възкликна Уолтър. — Тежко болен ли е той?
— Хубавото цветенце — нареждаше Сузан и кършеше ръце — си е наумило, че иска да види старата си кърмачка и аз дойдох да я отведа до леглото му, тази мис Стагс от градините на Поли Тудъл, моля ви, помогнете!
Уолтър много се развълнува от чутото, тревогата на Сузан веднага му се предаде и вече разбрал целта на пътуването й, той се зае да й помага с такава жар, че кочияшът бе твърде затруднен да го следва, докато той тичаше отпред и разпитваше на всички посоки как се отива до Стагсовите градини.
Но Стагсовите градини не съществуваха. Те бяха изчезнали от лицето на земята. На мястото на старите прогнили беседки пъчеха гърди цели дворци, а гранитни колони с гигантски размери откриваха гледката към железопътния свят. Нещастната запустяла земя с някогашните купища отпадъци бе погълната и унищожена и върху занемарената й площ бяха изникнали цели редици от магазини, претъпкани със скъпи стоки и ценни продукти. Старите тесни пресечки сега гъмжаха от пешеходци и всякакъв вид превозни средства. Новите улици, някога спрели се обезсърчено при сблъсъка си с калта и браздите, сега образуваха самостоятелни градове и предлагаха създадени от тях приятни удобства и блага, които никой преди появата им не бе опитвал и дори не си ги бе представял. Неводещите доникъде предишни мостове сега водеха до вили, градини, черкви и прекрасни места за разходки. Скелетите на къщите и началото на новите улици набираха скоростта на парата и се втурваха към местността като чудовищния влак.