Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

— Няма да е воденица — отбих го аз. — Друго кажи.

— Друго не знам сега, но няма да те забравя. Колко пари носиш? — И се кани да става.

— Чакай! — улових го. — Достатъчно имам. А ти имота в джоба си държиш. Реших да купя кафенето на Аргирис Киру. Нему ще платя за постройката, говорил съм — излъгах, — а ти ми прехвърли земята. Ще ремонтирам, Зоя ще върви да учи, а дядо Аргирис ще го оставя да спи там и да прислужва. Но аз ще завъртя работата и ще имам печалба. Пресметнал съм.

Искрено се разсмя мошеникът.

— Хитрецо, хитрецо! — вика ми през сълзи. — Много са ти плитки номерата. Върни парите, отдето си ги взел, аз с подставени лица не работя.

— Как подставени?! Нормална сделка искам да сключа на мое име. Нищо подставено няма!

— Абе, знаеш ли — не престава да се киска той, — че от един месец насам ти си вторият, който натиска да купи същия парцел?

— Кой той? — сепнах се и оставих чашата.

— Платнена кукла като теб. Една уста ви е научили какво да говорите.

— Кажи кой и за каква уста бълнуваш — пламнах аз, — че ще ти разлея кафето на панталона!

— Няма да повярваш! — не слуша заканата ми Пазаити. — Теодорос! Теодорос Ликудис, дето не се сеща носа си да избърше. И той решил кафеджия да става, и той ще прави ремонт. За вярване ли е? Колкото на теб да хвана вяра.

— Лъжеш! — обърках се аз и мигновено взех да пресмятам какво стои зад тая изненада.

— Света Богородица ми е свидетелка! — прекръсти се шмекерът.

— Виж какво — поокопитих се, — не ме интересува Теодорос. Аз съм сериозен клиент и пред всички светии ще ударя кръст, че не съм се уговарял с него. Кажи цена — няма да се пазаря!

— Защо ще се уговаряш? — не му минава веселието на Пазаити. — От едно място са ви подсторили, ама не са се вслушали в ответното предложение на чичо Ламброс. Или оня идол Теодорос не го е обяснил правилно на сестричката си. Разгадах ли ти вдъхновителката?

— Много грешиш! — рекох с цялата си убедителност. — Клио Филокали не ми е нито учителка, нито вдъхновителка. Кафенето го искам аз! И откъде-накъде мен ще праща оная жена?

— Не знам откъде-накъде. Може да си се сближил с нея покрай твоето приятелче. Слушай ме сега хубавичко, диване, какво да предадеш! — изведнъж стана сериозен той. — Ти трябва да си разбрал, че тоя парцел не се продава. Най-малко пък ти ще го вземеш. Две лица има, на които ще го отстъпя от сърце и безвъзмездно. Едното е Зоица — знаеш го. Дал съм срок на двамата с дядо й. Щом вземе изпитите и завърши училище, трябва да избира. Или годеж ще вдигнем и тежка сватба, или събарям кафенето. Извадил съм безсрочно съдебно решение с тая цел. И никаква учителка няма да става Зоя, а къща ще върти и деца ще гледа. Дядката ще си остане на мястото. А второто лице сещаш ли се кое е?