Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

— Няма! — отвърнах през зъби и не толкоз, че парите не искам да взема, а ме е срам да вдигна пачката и госпожата да види издутия ми панталон. Да не стане съвсем като поговорката: „Някому се сърце кине, другиму се кур топори.“

— Вземи ги или ще ги прибера! — викна тя и наистина плъзна ръка към тях, но с върха на пръстите си усети какво се крие под пачката. И ръката й остана там.

— Ха̀! — бледа усмивка раздвижи маската. — Какво е туй?

— Туй е… — рекох и вече разтварях ръце да я прегърна. Пачката се изхлузи помежду ни…

Там, в колата, се любихме като бесни животни, запрени в клетка. Можеш да си представиш как бях подивял от диетата покрай Зоица. Но в оня половин час забравих и нея, и общата ни кожа, и всичко останало от идеалната моя любов. Право казват хората, че горната глава мъдрува, а долната лудува. Но кълна ти се — само докато свършим с Клио Филокали беше тъй…

Бяхме останали на задната седалка и като се пооправи, тя извади цигари, запалихме.

— От една порода сте с Михалис — рече одобрително като опитен дегустатор.

— От един град сме — отвърнах от немай-къде и помислих: „Голяма работа станала! Нали Михалис я остави. Свободна е вече…“

— Нали от едно село бяхте…

— Все тая — притеглих я леко и Клио се отпусна на гърдите ми.

— Като изпушим цигарите, ще ме заведеш — каза тя лениво. — Не съм забравила.

И тъй като тоя път не отказах, жената допълни:

— Но и за теб ще помисля. Михалис молеше да те пратя в Солун, в агентството…

— Не съм искал такова нещо! — рекох сърдито. — Той сам го е измислил зад гърба ми!

— Няма, няма! — успокои ме тя. — Как ще те пратя толкоз далеч?! Ще дойдеш вкъщи. И за теб ще има работа…

— Защо? — опитах да съм деликатен. — Сегашната ми харесва.

— Помисли! — отдръпна се господарката и ме огледа. Хрумването очевидно й хареса и бе готова веднага да сключим сделката. — Преброй до десет и реши.

До десет аз не броих, но през тия секунди ясно схванах, че ако се съглася, лесно можем да си разменим местата с Михалис. Аз да стана платен любовник на Клио Филокали, той да остане в квартирката. Аз да навлека някоя униформа и при лош късмет да стигна до хапчетата, той да си опита щастието при Зоя. Тая мисъл ме отврати, но се сдържах да не се издам. И същевременно Зоя като че по-скъпа ми стана след моята изневяра. По-мила. Нея и за съкровище не бих разменил. А разумът ми още нещо потвърди — и не за пръв път. Че най-изгодно за мен е Клио и Михалис да се разберат и отново да се приберат в резиденцията. Защо да пускам вълка в кошарата? А още повече — ако се повлека след двамата, съвсем ще развържа ръцете на Михалис. Ей тъй разумът ми направи и втората стъпчица към предателството.

— Клио… — рекох. — Мога ли така да ти викам?

— Разбира се, моето момче — притисна ме тя отново с едрата си гръд.