Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

— Представи си — запали тя нова цигара и веднага я загаси в пепелника, — представи си, че съм харесвала негодника! Че е бил първата любов на наивницата. И ме е предал! Не! Няма да оставя червея! По-скоро Михалис ще оженя за Зоя, отколкото да я дам на Пазаити!

Застинах и повярвах на заплахата! С такава злобна тръпка я каза, с такава отмъстителна стръв, че нямаше съмнение — ще го стори. Омразата на тая жена бе по-силна от любовта й. И ми мина през ума, че тя търси Михалис не заради любовта си, а защото чрез приятеля ми иска да отмъсти за излъганата си някогашна любов…

— Но теб какво те интересува — отвори тя вратата на автомобила. — Хайде да тръгваме!

Като се преместихме отпред, Клио запали лампата.

— Нещо се въргаля в краката ми — рече. — Твое е.

— Какво? — наистина бях забравил и се наведох. — Парите. Ето ги — вдигнах пачката да й я подам.

— На тебе бяха наречени — не свали тя ръцете си от волана. — Или ги вземай, или тръгваш с нас в Атина — каза с някаква мрачна шеговитост.

Какво да правя при това условие? Признавам, много ме беше срам да ми плащат в брой и предателството, и останалото в колата, но толкоз пари захвърлят ли се. Срам не срам — без повече приказки напъхах пачката в джоба. С тия пари ще купя кафенето от Пазаити, опитвах да се оправдая. Заради Зоя го правя. Повтарях, повтарях наум това свое скверно извинение и като автомат предупреждавах Клио Филокали по кои улички да завива. Сърцето ми се беше смалило след последната й закана, че ще ожени Михалис и Зоя, но и още една причина имаше да е заприличало то на точица. Как щях да погледна приятеля си в очите, като му водех лелята…

В очите той съвсем не ме погледна. Заварихме го седнал на кревата да си реже ноктите. Вдигна глава и като видя госпожата зад гърба ми, бавно се изправи. Михалис бе пишкин момче и си мислех, че ще се развика, патърдия ще вдигне някаква, докато се укроти да поговорим разумно. Нищо подобно. Остана с ножицата в ръка — гузен, хванат на местопрестъплението, виноват, молещ и страдащ. Два-три мига стоя така като насрано дете пред майка си, а аз понечих да отворя уста:

— Михе, трябва да поговорите…

Той не обърна глава към мен — в лелята гледаше предано и покорно. Ни знак, ни помен от предишния му бунт.

— Остави ни насаме, Димитраки! — пресече ме Клио Филокали и ми направи път през отворената врата.

Излязох на двора и три цигари изпуших една след друга под зокума. Какво са си говорили вътре — не знам. Но през това време аз се презирах, ужас ме раздираше, като си представях каква участ се готви на Зоя, ако Клио я омъжи за Михалис. На дрипав парцал щяха да я превърнат, с който да прикриват разюзданата си любов. Другояче няма да бъде, мислех си. Госпожата ще отмъсти на Пазаити, ще му отнеме плячката, но и Михалис няма да изпусне. Ще си насити омразата, ама от своята дива похот няма да се откаже. Ще смачкат Зоя, ще я унижат, напълно ще я погубят зад високата стена на резиденцията.