Тайната история

* * *

Затопляше се. Мръсният сняг, надупчен от топлия дъжд, се топеше на парцали, а под него се показваше лигавата, жълтеникава трева. Висулките се отчупваха с пукот и политаха като ками от острите издатини на покривите.

— Сега можехме да сме в Южна Америка — каза Камила една вечер, когато бяхме в стаята ми, пиехме бърбън от чаени чаши и слушахме барабаненето на дъжда по стрехите. — Смешно, нали?

— Да — отвърнах, въпреки че не бях поканен.

— Тогава идеята не ми хареса. Сега си мисля, че там може би щяхме да се справим.

— Не виждам как.

Тя опря буза на стиснатия си юмрук.

— Нямаше да е толкова тежко. Можехме да спим в хамаци. Да научим испански. Да живеем в малка къща с пилета в двора.

— Да се разболеете — допълних. — Да ви застрелят.

— Мога да се сетя за далеч по-лоши неща — отвърна тя и ми хвърли бегъл поглед, който ме прониза до дъно.

Стъклата на прозорците издрънчаха от внезапния порив.

— Радвам се, че не заминахте.

Тя не отвърна нищо, просто си седеше, загледана в тъмния прозорец, и отпи още една глътка от чаената чаша.

Беше първата седмица на април, неприятно време и за мен, и за всички останали. Бъни, който дотогава бе относително спокоен, се разбесня, защото Хенри му отказа да го откара до Вашингтон, за да разгледа изложба на биплани от Първата световна война в „Смитсониън“. Някакъв зловещ Б. Пери от банката на близнаците им се обаждаше два пъти дневно, Хенри водеше същите разговори с Д. Уайд, а майката на Франсис бе разбрала за опита му да изтегли пари от попечителския фонд, което доведе до ежедневни контакти с нея.

— За Бога — промълви той, когато разкъса поредното писмо и го прегледа с отвращение.

— Какво пише?

— „Скъпи, с Крис сме много загрижени за теб — зачете Франсис с безизразен глас. — Нямам претенциите да познавам младите хора и вероятно ти преживяваш период, който съм твърде стара, за да разбера, но винаги съм се надявала, че можеш да се обърнеш към Крис.“

— Според мен Крис има много повече проблеми от теб — казах аз. Героят на Крис от сериала „Млади лекари“ спеше с жената на брат си и се бе замесил в канал за търговия с бебета.

— Има си хас. Двадесет и шест годишен е и е женен за майка ми, нали? „Изобщо не искам да повдигам този въпрос — продължи да чете Франсис, — и нямаше да правя това предложение, ако Крис не бе настоял, но ти знаеш, скъпи, колко те обича, а и казва, че в шоу бизнеса е бил свидетел на такива неща безброй пъти. Така че се обадих в клиниката «Бети Форд»132 и познай какво стана, скъпи? Имат прекрасна малка стая, която те очаква…“ Остави ме да довърша — вметна Франсис, когато започнах да се смея. — „Знам, че идеята ти се струва ужасяваща, но няма от какво да се срамуваш, това е Болест, момчето ми, така ми обясниха, когато постъпих там, но нямаш представа колко добре се почувствах. Разбира се, нямам представа какво вземаш, скъпи, но нека бъдем прагматични, каквото и да вземаш, трябва да е ужасяващо скъпо, нали? Ще съм напълно откровена с теб и ще ти кажа, че не можем да си го позволим, не и при състоянието на дядо ти, с данъците върху къщата и всичко останало…“