Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Сбъркал съм във втората част, където се появява коефициентът.
— Опитът е добър, но само от един поглед мога да ти кажа, че задачата е неразрешима без химически таблици, значителни познания по интегрално смятане и чиста химия. Няма друг начин, по който да го определим точно. Искам да кажа, че химическата концентрация дори не се измерва с грамове или милиграмове, а в нещо, наречено молове.
— Можеш ли да направиш изчисленията?
— Боя се, че не, направих каквото можах. Всъщност не мога да ти дам никакъв отговор. Дори и преподавател по математика ще срещне трудности.
— Хм — каза Хенри, вперил поглед над рамото ми към листа на бюрото. — Знаеш, че съм по-тежък от Бъни. С около десет килограма. Това има значение, нали?
— Да, но разликата в теглото не е достатъчно голяма, за да разчитаме на нея, поне не и при толкова големи допустими граници на грешка. Ако беше с двадесет и пет килограма по-тежък, може би…
— Отровата започва да действа едва дванадесет часа по-късно — прекъсна ме Хенри. — Така че дори и да приема свръхдоза, ще имам определено предимство, кратък отрязък от време. А и ако съм си приготвил противоотрова в случай, че…
— Противоотрова? — попитах шокиран и се облегнах назад в стола. — Има ли такова нещо?
— Атропин. Има го в смъртоносната беладона.
— Хенри, за Бога! Ако не се усмъртиш с едното, ще го направиш с другото.
— В малки дози атропинът е относително безопасен.
— Същото казват и за арсеника, но аз не бих опитал.
— Двете имат противоположен ефект. Атропинът ускорява функциите на нервната система, кара сърцето да бие по-бързо и т.н. Аматоксините имат забавящо действие.
— Въпреки това звучи съмнително — отрова, която противодейства на друга отрова.
— Нищо подобно. Персите били велики отровители, а те твърдят, че…
Спомних си за книгите в колата му:
— Персите?
— Да. Според великия…
— Не знаех, че можеш да четеш на арабски.
— Не мога, поне не толкова добре, но те са най-големите авторитети по въпроса, а повечето книги, от които се нуждаех, не са преведени. Доколкото можах ги прегледах с помощта на речник.
Замислих се за книгите, които бях видял, прашни и с корици, напукани от времето.
— Кога са писани тези неща?
— Около средата на петнадесети век.
Оставих молива.
— Хенри.
— Какво?
— Напълно ти е ясно, че не можеш да разчиташ на нещо толкова старо.
— Персите били ненадминати отровители. Има наръчници, рецептурници, ако щеш. Не съм виждал друго такова нещо.
— Отровителството е съвсем различно от лекуването на хора.
— Използвали са книгите векове наред. Точността им не подлежи на съмнение.
— Уважението ми към древните знания е толкова голямо, колкото и твоето, но не знам дали бих заложил живота си на някаква домашна рецепта от средновековието.
— Предполагам, че бих могъл да проверя и другаде — каза той не много уверено.
— Наистина, това е прекалено сериозно нещо, за да…
— Благодаря ти — отвърна той спокойно. — Много ми помогна — и отново взе моя екземпляр на „Чистилище“. — Не знам дали знаеш, но този превод не е много добър — и продължи да го разлиства наслуки. — Ако не четеш на италиански, преводът на Сингълтън е най-добрият, доста буквален, но разбира се, така се губи терцината. Ето защо трябва да го четеш в оригинал. Музиката във великата поезия се усеща дори и когато човек не знае езика. Обожавах Данте, преди да науча и една дума на италиански.
— Хенри — казах тихо и настоятелно.
Погледна ме раздразнено.
— Каквото и да направя, ще е опасно, нали се сещаш.
— Но нищо няма да си струва труда, ако умреш.
— Колкото повече слушам за луксозни кораби, толкова по-малко ужасна ми се струва смъртта — каза той. — Много ми помогна. Лека нощ.
Чарлс се отби в ранния следобед на другия ден.
— Ама че е горещо тук — каза той, свали мокрото си палто и го захвърли на гърба на един стол. Косата му бе влажна, лицето му зачервено и грейнало. Капка вода трептеше на върха на дългия му, изтънчен нос. Подсмъркна и я избърса. — Каквото и да правиш, не излизай вън. Ужасно е. Между другото, не си виждал Франсис, нали?
Прокарах ръка през косата си. Беше петък следобед, нямахме часове, не бях излизал от стаята си целия ден, нито пък бях успял да се наспя кой знае колко през изминалата нощ.
— Хенри се отби снощи.
— Така ли? Какво каза? А, за малко да забравя — бръкна в джоба на палтото си и извади нещо, завито в салфетки. — Нямаше те на обяд, та ти донесох сандвич. Камила каза, че жената в столовата ме видяла да го открадвам и поставила черна точка до името ми в някакъв списък.