Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Тъп… — произнесе той с надебелял глас. — Колк… е часът?
— Около четири — отвърна Тъп. — Проспа повече от пет часа. Сега трябва да ставаш — Киър ме изпрати да те отведа при нея.
— Да, добре — насили се да отговори той и се надигна.
Имаше смътни спомени от идването си в тази стая; Киърандел го бе довела тук, след като пуснаха актира да си ходи; след края на представлението му за хората, които гледаха през неговите очи, Делиан едва не припадна. Едва успя да се задържи в съзнание, за да изяде супата, с която собственоръчно го нахрани Киърандел. Помнеше как го доведоха тук… помнеше и меките устни да Киърандел да шепнат в ухото му: „Знаеш ли, че си единственият човек, който някога ме е имал безплатно?“
Спомни си устните ѝ върху своите и точно тогава осъзна, че е гол.
Придърпа завивките около хълбоците си.
— Ъъъ, Тъп? Случайно да знаеш къде ми е панталонът?
— На стола. Хайде, побързай.
Имаше усещането, че цялото му тяло почервеня. Имаше някакви смътни спомени, че Тъп е — или беше — любовница на Киърандел. Беше ли правил нещо снощи с Киърандел? Какво се беше случило? Щеше да помни, ако беше правил секс…
Щеше ли?
Той уви чаршафа около кръста си.
— Тъп, моля те. Ако обичаш, би ли…?
Тъп сложи ръце на кръста си.
— Подменени, аз живея в бардак. Мислиш си, че досега не съм виждала чепове? Моля те. Виждала съм и твоя; бях тук, когато Киърандел те съблече.
Делиан затвори очи, въздъхна и отново ги отвори. Добре, това поне означава, че не съм правил секс. Той вдигна очи към Тъп, която го изгледа нетърпеливо.
Вероятно.
— Добре — рече Делиан. — Добре, идвам — тоест ей сега съм готов. — Той стана от леглото и се напъха в панталона, който му бе оставила Киърандел.
— По-добре побързай — заяви Тъп. — Тя е доста разстроена.
— От какво? — попита глухо Делиан, навличайки ризата през главата си. — И за какво ѝ трябвам? Тя има достатъчно охранители.
— Не ми обясни с подробности. Скандал с някакъв задник горе в стаите. Има заложник. Тя каза, че задникът се поти и има треска — твърди, че мацката му се опитала да го отрови.
Делиан застина, облякъл ризата си наполовина; назъбената ледена буца отново се появи в корема му. Ето това е — помисли си той. — Точно затова не исках да се будя. Точно това е.
Смазваща тежест се стовари върху раменете му, но Делиан просто поклати глава и нахлузи сандалите, оставени до стола.
— Води ме — каза той.
2.
Тъп прелетя над стъпалата, кръжейки над главата му, за да поддържа скорост, докато го водеше към Жълтите стаи в източното крило на петия етаж. Делиан се опитваше да не изостава, пъшкайки от болка при всяка крачка с осакатените си крака.
Киърандел крачеше напред-назад в коридора и ги чакаше. Беше облечена в дневната си работна одежда — свободен панталон и риза от лъскава черна коприна с наниз блестящи перли на шията, — а сребристата ѝ коса беше опъната назад в толкова стегнат кок, че очите ѝ изглеждаха допълнително издължени. В ъгълчето на устата ѝ се забелязваше капка кръв, където бе дъвкала нервно устната си с острите си като игли зъби. С нея имаше двама охранители, огрета с височина поне девет фута и ширина около пет, облечени в тежки ризници, стигащи до средата на бедрата им, и въоръжени с тежки боздугани с размерите на главата на Делиан.
— Делиан — рече рязко тя и кимна към отворената врата зад гърба ѝ. — Там, вътре.
Когато Тъп запърха във въздуха редом с тях, Киърандел поклати глава.
— Ти оставаш тук. Слез долу в покоите ми и ме чакай там.
— Аууу, Киър…
Киърандел оголи острите си окървавени зъби.
— Отивай. Веднага.
Тъп си тръгна.
Вътре в стаята едно обляно в сълзи човешко момиче на около двайсет години седеше на ръба на леглото. Зад нея върху завивките беше коленичил един каменар, който притискаше окървавена кърпа към бузата на момичето. Когато Делиан влезе, каменарят дръпна кърпата, разкривайки грозна зейнала рана на лицето на момичето. Вместо буза отстрани се виждаха два кървави къса месо, които не се допираха един до друг; тя изглеждаше така, сякаш някой беше забил нож в устата ѝ и беше срязал бузата чак до ухото.