Дни на кръв и звездна светлина

– Него наистина ли вече го няма?

Устните на Исса се разтрепериха и Кару разбра отговора. Почувства нещо остро да я прерязва зад очните ябълки.

– Когато изпрати нас, беше още жив – каза Исса. – Но не очакваше животът му да продължи още много.

– Изпратил ви е? – повтори Кару. Естествено, нали Акива беше намерил кандилницата в Киринските пещери. "Но какво е търсил там?" Това беше домът от първото ѝ детство и мястото, където едно време двамата с Акива се уговориха да се срещнат. Там замисляха да поставят началото на своя бунт. После Кару внезапно си спомни, че Исса каза "нас". – Значи сте били заедно с Ясри и Туига, така ли?

– Той позволи на Туига да остане с него, но ние двете с Ясри трябваше да се спасим. Заради теб, когато си дойдеш. Той знаеше, че ще се върнеш.

– Наистина ли? – Кару още не можеше да повярва. Пое си дълбоко въздух, за да преглътне сълзите. – Значи ми е вярвал? – Нали беше казала на Бримстоун, че не е пеперуда, та просто да я пропъди навън през прозореца. Тогава наистина го мислеше.

– Разбира се. Той те познаваше, дете. – Усмивка в ъгълчетата на устата, така сладко-горчива. – Дори по-добре, отколкото ти самата се познаваш.

Кару се засмя късо, но смехът накрая се превърна в ридание.

– Така е, самата истина.

Очите на Исса също светеха, потънали във влага, но с усилие на волята тя попречи на сълзите да потекат. Кару взе ръцете ѝ в своите и силно ги стисна. Останаха така, хванати за ръце, докато разказваха историите си една на друга.

Зузана и Мик отново бяха задрямали, приспани от следобедната жега, а звуците на казбата се промъкваха през плътно затворените кепенци – приятелска схватка във вътрешния двор, звън на остриета. Гласове.

– Когато порталите изгоряха – започна Исса, – вече знаехме, че не ни остава много време. В атаката си срещу нас Йорам стигна предел, който никога дотогава не беше стигал. Армиите ни се топяха с всеки изминал ден, а пред портите се трупаше все повече и повече народ, който търсеше убежище в Лораменди. – Исса преглътна мъчително. Гласът ѝ постепенно премина в шепот. – Градът се препълни. – Тя сведе поглед към все още сплетените им ръце. – Но и загубите на серафимите бяха големи. Йорам ги пращаше на сигурна смърт, все повече и повече, убеден, че нашата армия първа ще се обезкърви. Така и стана. Не беше никак сложно да се предвиди краят. Лораменди се оказа обсаден. Тогава Бримстоун... – Треперенето в гласа на Исса стана неудържимо и тя издърпа ръка от шепите на Кару, за да я притисне към устата си. Кару продължи да стиска другата ѝ ръка, разкаяна, че не може да помогне. Нищо не те прави така безпомощен, както скръбта на другия.

Вътрешната борба на Исса продължи известно време. Когато отново вдигна очи, тя изглеждаше покрусена. Погледът ѝ бе така обсебен, че Кару усети страх.