Тайните на Марсилия

– Да, но ходя рядко там. Мисля, че подобни събрания малко помагат за напредъка на либералните идеи.

Филип се престори, че не е чул.

– Често съжаляваме, че ви няма там – продължи той. – Хора като вас са ценни. Вчера говорих с един от нашите колеги. Смята, че сте сгрешили, като сте стояли настрана по време на назначаването на общинската комисия. Ето че изборите наближават, би трябвало хората да ви виждат, да подкрепите с вашата почтеност каузата, която защитаваме.

Господин Мартели не отговори. Гледаше в очите своя събеседник, за да го накара да направи ясно предложенията си. Филип разбра желанието му и го изпълни на драго сърце.

– Готови сме да предложим кандидатурата ви. Защо не се включите в нашите редици?

Последва кратко мълчание. Собственикът на кораби бе сериозен и тъжен.

– Защото – отговори бавно той – предварително съм сигурен, че няма да успея. Нека ви говоря като приятел, като баща. Отивате към гибел, синко. Републиката ще ви унищожи и вие нея. Знаете какви са убежденията ми. Не се съмнявате, надявам се, че съм готов да пролея кръвта си за победата на справедливостта и истината.  Но средата, в която се намираме, не е благоприятна за такава преданост. Победени сме още преди да сме започнали да се борим. За миг си помислих, че трябва да отида в Париж и да предложа услугите си на новото правителство, да го подкрепя с богатството си и собствените си сили. В Марсилия не мога нищо да предприема. Ето защо реших да стоя настрана, защото не искам да се замесвам в нечистите дела, които предвиждам.

– Значи вие сте убеден, че реакцията ще победи, така ли?

– Да, ако във всички провинциални градове властва същият дух като в Марсилия. Републиката ни ще просъществува най-много две-три години и скоро след това ще имаме диктатор. Огледайте фактите, те ще ви подскажат отговора.

Сериозният тон на господин Мартели, смиреното му отчаяние впечатлиха Филип. Той за миг осъзна смазващата действителност.

– Може би сте прав – съгласи се тъжно той, – но ако младите хора имаха вашия опит, щяха да кръстосат ръце, а това щеше да прилича на подлост. Виждате ли, по-добре е да се борим... Значи отказвате да се включите активно в борбата, така ли?

– Не, разбира се... Ако народът мисли, че има нужда от мен, аз ще отговоря на повика му, каквото и да става. Макар да съм сигурен в неуспеха си, не мисля, че имам право да не сторя това, което изискват от мен обстоятелствата. Не ще отстъпя пред неуспеха, щом републиканците искат от мен да рискувам в това начинание. Не искам обаче да ме бъркат с амбициозните хора, които раздвижват града днес, които ласкаят Републиката, както са ласкали монархията, за да затвърдят богатството и положението си. Стоях в сянка до днес от страх да не ме вземат за някой от тези хора. Искам добре да се знае, че ако поставям кандидатурата си, го правя само защото народът го е поискал, и че аз не съм молил никого за нищо.