Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Във вторник, на двадесети юни, в деня преди Матеус да даде подробен отчет на господаря си, работническите представители се бяха събрали, за да обсъдят дали е време да се организира голяма демонстрация. Почти всички гласуваха против провеждането ѝ, защото предвиждаха какви кървави сблъсъци биха последвали.
– Делегатите ми изглеждат предпазливи и хитри хора – сподели с бившия депутат Матеус, – но за щастие работниците са твърде разгневени, за да ги слушат. Сред тях има по-сдържани, но има и пламенни, които мечтаят да защитят правата си с пушка в ръка... Мисля, че мога да ви обещая едно хубаво малко въстание. Знам, че много работници не се интересуват от гласуването на делегатите и са решили демонстрацията все пак да се проведе. Наистина дяволът ще има пръст в тази работа, за да не попречи някое обстоятелство на схватката... Ще видите как ще ускоря нещата.
Господин Дьо Казалис слушаше радостно.
– Всичко ли си обмислил добре? Сигурен ли си, че Кайол ще се компрометира и ще можеш да вземеш детето?
– О, въобще не се притеснявайте! – успокои го Матеус. – Това е моя работа... Ако се стигне до битка, господин Филип ще бъде в първите редици на въстаниците, бъдете сигурен в това; а що се отнася до детето, ще го имаме до вечерта... Тези работници са големи глупаци, ще се бият, за да попаднат в затворите за нищо. Ах, какъв фарс е тази Република!... Лека нощ! Утре сутринта ще дойда, за да ви съобщя програмата за деня.
Матеус си тръгна. Остана по улиците до късно през нощта, вслушваше се в разговорите на хората и се опитваше да предвиди събитията. Слухът, който се разпространяваше, го обезпокои: твърдеше се, че правителственият комисар не бил настроен зле към демонстрацията. Говореше се, че при него са ходили няколко делегати, дошли веднага, за да го уведомят, че не можели да удържат напора на работническата тълпа. Той им дал да разберат, че приема решението на народа да дойдат при него и че това би могло да предизвика по-решителни действия срещу вироглавите собственици. Дори се добавяше, че вече бил уточнил откъде да мине колоната, докато той приема делегатите.
Матеус си легна отчаян, изпълнен със силен гняв към Републиката.
"Сбирщина от страхливци! – мърмореше той. – Няма да посмеят да дадат и един изстрел! Хайде, бийте се, нещастници! Проваляте ме с вашата пасивност... Размахват юмруци, бедните искат да унищожат богатите, а накрая винаги се целуват. Отвратителна работа! Утре кавгата ще свърши с някой банкет, на който комисарят и работниците ще се тъпчат заедно с колбаси... И все пак трябва да се види какво ще стане."
Щом се събуди, той бързо се приготви и отиде да се разходи около префектурата. Беше двадесет и първи, сряда. Сградата бе обградена с войска.
"Ха така! – възкликна Матеус, силно зарадван. – Знаех си, че ще има бой. Ще ида да доведа приятелите си – работниците, за да ги тласна към щиковете."
Преди да си тръгне, мина през групата насъбрали се хора и от тях научи, че комисарят сигурно вече съжалява, че е разрешил провеждането на демонстрацията. Още от предната вечер няколко роти от националната гвардия бяха предупредени и войската бе вдигната на крак. И най-малката подробност не убягваше от погледа на шпионина. Той забеляза, че сред свиканата национална гвардия нямаше републиканска рота. Совер се пъчеше важно на ъгъла на улицата.
Матеус изтича на булевард "Шав", където трябваше да се проведе ново събрание на делегатите, които както предната вечер се изказаха срещу демонстрацията; част от тях дори заявиха, че работниците, чиито интереси изразяваха, са се явили още от сутринта на работа. Докато кротките хора се разотиваха, тези, които искаха на всяка цена да има демонстрации, подтиквани от Матеус, увлякоха и приятелите си. Сформира се едно ядро, което непрекъснато нарастваше и което накрая се превърна в истинска тълпа. Народът бе подтикнат да действа и повече не биваше да се спира.
Когато Матеус разбра, че повече не бе необходимо да води тълпата напред, той я остави сама да нараства и да се движи към префектурата. През това време той приключи с оформянето на плана си.
Най-напред реши да занесе вести на господин Дьо Казалис, както му бе обещал. Беше точно девет часът. Досети се, че нямаше да може да прекоси площад "Сен Фереол", който бе пълен с войска, и тръгна покрай Канала, пое по улица "Брьотьой" и се оказа на няколко крачки от дома на господаря си. За да влезе в него, трябваше да мине покрай къщата на Кайолови. Вдигна глава и я погледна победоносно.