Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
– Ах, значи фарсът е изигран!
Приличаше на палячо. Бе щастлив от спектакъла, с който поднесе новините си. Господарят и слугата седнаха и разговаряха тихичко. Матеус спокойно заяви:
– И така, разбрахте какво искам да кажа. Господин Филип, който се държи като дете, е в ръцете ни. Доверете ми се. Ще го подтикна да извърти някоя необмислена постъпка, която скъпо ще заплати.
– Но ако ти го следваш неотклонно, той ще те познае.
– А, не! Виждал ме е само веднъж, през нощта, в Сен Барнабе. Впрочем купил съм си ярко руса перука, която ми придава прекрасен революционен вид... Ах, какви глупаци са тези демократи, скъпи ми шефе! Говорят за справедливост, дълг, равенство; имат честен вид, който ме дразни. Обзалагам се, че ще ме убият, ако разберат, че работя за вас. Никога не ще можете да ми заплатите достатъчно за саможертвата, която правя, като се присъединих към тях.
– А ако либералната партия победи? – попита господин Дьо Казалис, който се бе замечтал.
Матеус погледна господаря си изумен и попита шеговито:
– Какво говорите? Да не би да мислите, че в Марсилия толкова много обичат Републиката? Каквото и да се случи, в този хубав град здравата ще натупат либералите. Изобщо не се тревожете! Ако Кайол се забърка в никое сбиване, ще му видим сметката. За по-малко от петнадесет дни нашите търговци ще имат отново достатъчно свобода и ще поискат да избият всички, които служат на Републиката.
Бившият депутат си спомни за машинациите, които някога бяха довели до неговото избиране, и не можа да скрие усмивката си. Неговият сподвижник имаше право: там, където царуват парите, републиканските идеи не виреят.
– Няма защо да ви излагам плана си – продължи Матеус.
– Бъдете спокоен, ще успея да ви предам и бащата, и сина. Ще възобновим акцията от Сен Барнабе, но много по-умно.
И докато неговият господар отново му благодареше, той заяви грубо:
– А, да! Вижте какво! Да не ме затворите с другите републиканци, за да се отървете от мен? Аз се компрометирам и искам гаранции. Напишете ми писмо, в което ме натоварвате да следя Филип Кайол. По този начин вие ставате мой съучастник. Ще ви върна писмото срещу сума, която ще уточним за заплащането на услугите ми.
Господин Дьо Казалис се съгласи на всичко. Впрочем той не можеше и да постъпи иначе. А освен това беше сигурен, че с парите винаги държи Матеус, който му препоръча да стои спокойно в дома си. Искаше да действа сам.
12
Най-сетне Републиката бе тържествено провъзгласена във вторник, двадесет и девети февруари, на улица "Канбиер", в една дъждовна и мрачна утрин. В момента, в който бившите управници предаваха властта, временният комисар на Марсилия, изпратен от Париж, се спускаше по улица "Екс" с пощенска кола. И така, по време на дефилирането на войската и националната гвардия, странна случайност изправи лице в лице представителите на падналата кралска власт и тези на младата Република.
Този ден бе велик и тържествен за Филип. Най-съкровените му надежди бяха станали реалност, защото той сс опасяваше да не би след монархията да последва Регентство. Закъснението, с което префектът и кметът на Марсилия признаха революцията, го караше да мисли, че борбата в Париж не е била решителна. Печелили са време, сигурно са очаквали, че ще има реакция, а тя не бе последвала. Когато Филип чу да обявяват публично новото правителство, стори му се, че народът бе спечелил върховна победа; твърдо повярва, че часът на великата демократична кауза е настъпил.
Но надеждите, които младежът бе градил, след като чу великите думи за свобода, равенство и братство, скоро се стопиха пред фактите. Мечтите му за добро се сгромолясаха и той се оказа в реалността на страстите и човешките интереси. Това беше жестоко падение за него, което го ядоса и подтикна към крайни решения.
Наивно бе повярвал, че обявяването на Републиката ще бъде последвано от широко движение, което ще изведе целия град към пътя на либерализма. Много бе учуден, когато видя, че висшата власт, подтиквана несъмнено от фатално стечение на обстоятелствата, бе принудена да управлява заедно с реакционните сили. Консерваторите и самите легитимисти останаха до известна степен господари на Марсилия. Имаха свои хора, които заемаха официални постове, и чрез тях управляваха тайно обществените дела. С една дума, градът не толкова приемаше новото правителство, а по-скоро го търпеше.
Когато републиканците разбраха, че в техния град това бе само една псевдопобеда, решиха да изпратят поне в Париж представители, които твърдо да защитават интересите на народа. Настоящите избори погълнаха цялата им сила. Чувстваха колко скъпа би била една победа, желаеха пламенно представителите да бъдат избрани от техните редици.