Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Матеус изслуша господаря си и поклати глава. Този план за бягство не го засягаше. За да стане достатъчно богат, необходимо бе господин Дьо Казалис да остане в Марсилия, за да може Матеус да се възползва от страховете му и да му измъкне възможно най-много пари. Добре разбираше, че има основание да бяга: в това беше спасението на господин Дьо Казалис, но то никак не го интересуваше; нямаше намерение да го компрометира, след като имаше интерес да го насочи към борба, чийто изход беше съмнителен. Това, което искаше преди всичко, бе да не загуби възнаграждението, което получаваше като шпионин. Той горещо защити необходимостта от оставането му и бе много щастлив, че е намерил основателни аргументи да го убеди.
– Защо да бягате? – попита той. – Значи вече не искате да си отмъщавате, така ли? Нищо още не е загубено. Враговете ви треперят пред вас и никога не ще посмеят да ви атакуват направо. Хиляди неща ги принуждават да мълчат. Хайде, много грешите, че се страхувате. Аз на ваше място бих останал, бих се стремил да победя, бих минал направо към настъпление. Тези глупаци непременно ще допуснат някоя грешка. Ще се възползваме от всичко и скоро отново ще ги държим в ръцете си... Обвинихте ме, че съм бил непохватен, защото не съм успял да ви донеса малкия. Не съм такъв и ще се реванширам. Давам ви дума на честен човек, че ще имате детето... По дяволите! Ние двамата сме способни да успеем във всичко, което ще предприемел.
Той говори дълго, погъделичка умело честолюбието на бившия депутат, за да го подтикне към отмъщение. Накрая успя да го убеди да остане и да продължи борбата. Тогава последва дълъг разговор между двамата.
Преди да предприеме каквото и да било, господин Дьо Казалис поиска от Матеус да се срещне с Бланш. Трябваше да я убеди да подпише различни документи, които лишаваха сина ѝ от голяма част от наследството. Тръгна твърдо решен изобщо нищо да не я кара да подписва: това опростяваше твърде много нещата и правеше услугите му безполезни, защото, ако документите бяха подписани, господарят му ще да мине без него. Направи така, че Бланш да му откаже категорично подписа си.
Господин Дьо Казалис бе разярен от този отказ и вече мечтаеше само за отмъщение, непрекъснато обмисляше как да смаже Кайолови. Бе страшно ядосан: именно такъв искаше да го вижда Матеус. И агентът поиска незабавно да му бъде предоставена пълна власт. Впрочем помоли го да не се меси в нищо, за да не се компрометира. Всяка вечер Матеус идваше да му дава отчет за това, което бе направил през деня, ако не бе свършил нищо, просто си измисляше; държеше го в течение за действията и стъпките на неговите врагове, успокояваше го или пък ядосваше, когато бе необходимо, но винаги му обещаваше бърза победа.
Изминаха два месеца. Господин Дьо Казалис започваше да губи търпение. Казваше, че Кайолови са твърде разумни и никога няма да допуснат грешка, когато една вечер Матеус влезе в салона му с победоносен вид.
– Какво ново? – попита оживено съучастника си бившият депутат.
Матеус не отговори веднага. Бе седнал удобно в широк фотьойл, намигна, кръстоса блажено ръце. Този негодник се държеше с прочутия потомък на Дьо Казалис като с равен.
– Какво мислите за Републиката? – попита внезапно господаря си с ироничен тон Матеус. – Хубаво изобретение на хората, нали?
Господарят сви рамене. Понасяше безочието на този дрипльо, който често вкусваше от тайното удоволствие да наранява самолюбието му.
– Знаете, че монархията е мъртва и погребана – продължи подигравателно той. – От двадесет и четири часа вече всички сме е еднакви права и ме обзема желание да ви говоря на "ти".
Месеци наред господин Дьо Казалис следеше политическите събития с безразличие. Предната вечер бе научил за падането на Луи-Филип, без дори да се замисли над тази вест. Някога, когато бе депутат от опозицията и се опитваше да разклати трона, който народът сега бе унищожил, той щеше да одобрява това събитие, само че след това щеше да търси най-бързите начини за обуздаването на мерзавците (така той наричаше работниците). Но днес единствената му грижа бе да запази богатството на племенницата си и да може да го харчи безнаказано.
Когато обаче чу Матеус да казва, че му се искало да му говори на "ти", той се възпротиви и сухо отбеляза:
– Нека не се шегуваме. Да видим какви новини ми носите?