Тайните на Марсилия

От този момент Филип заживя в непрекъснато раздразнение. Виждаше ясно напразните си усилия и все по-яростно се отдаваше на делото на обречена на неуспех кауза, която можеше да му донесе само нещастие. Всеки ден партията, която подкрепяше, търпеше неуспехи. Реакцията нарастваше. Един вестник стигна дори дотам, че започна открито да проповядва политическа децентрализация, за да се избегне тъй наречената от него парижка революционна диктатура. Слабата и безпомощна висша власт правеше непрекъснато отстъпки. Ако на улица "Канбиер" дойдеше в този момент крал, целият град щеше бурно да го приветства.

Републиканците напразно протестираха срещу създаването на национална гвардия, чиито роти бяха съставени единствено от богати буржоа, следователно от консерватори. В този начин на организация имаше постоянна опасност от гражданска война. В деня, в който народът и националната гвардия се срещнаха, щеше непременно да последва сблъсък. В моменти на ярост и отчаяние Филип предвиждаше фаталната среща, изпитваше мрачна радост, когато си мечтаеше за борба с оръжие в ръка. Междувременно той се побратимяваше с народа, пируваше с него, опияняваше се от реториката си. След изборите напусна работата при господин Мартели, за да бъде непрекъснато на улицата, сред всекидневните събития. Не знаеше как ще свърши всичко това, хранеше само смътна надежда за битка, от която народът щеше да излезе победител. Тогава Републиката щеше да възтържествува, а работниците щяха да управляват.

Изминаха два месеца. Настъпи средата на юни.

Фин и Мариус живееха в постоянна тревога. Мариус не смееше вече да поучава брат си, който разговаряше все по-грубо. Задоволяваше се само да следи тайно действията му и да бъде винаги готов да го спаси от необмислени постъпки, които би направил.

Веднъж, когато тръгна по улица "Канбиер", той се оказа лице в лице с някакъв капитан от националната гвардия. Новите нашивки на униформата му блестяха на слънцето. Мариус разпозна Совер.

Бившият управител на пристанищната кантора сияеше. Вървеше победоносно и набиваше токове по паважа. От време на време поглеждаше с крайчеца на окото пагоните си и неволно се усмихваше суетно и самодоволно. Шпагата му пречеше малко, защото го удряше по краката, но той я придържаше с ръка. Тази шпага сигурно бе "най-щастливото събитие" в живота му, също като сабята на господин Прюдом[2]. Униформата му го стягаше по военному, едва дишаше в нея, но бе щастлив, че го прави за спасението на родината. Вървеше и размахваше ръце, високо вдигнал глава; човек би казал, че спасява Франция на всяка десета крачка. По ведрото му лице се четеше детска радост от факта, че е облечен като войник и силно желаеше да бъде взет на сериозно.

В началото срещата с Мариус го смути. Страхуваше се да не би Мариус да си спомни за миналото, за времето, когато посещаваше често игралните домове, и да започне да се подиграва, като го види в униформа. Погледна го неспокойно; опасяваше се да не би достойнството му да бъде компрометирано. Когато забеляза, че младежът сдържаше усмивката си, сметна за добре да покаже прелестите на офицерския си чин.