Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Ако Марсилия се бе организирала, може би щеше да направи контрареволюция. Принудена обаче ла се подчини на събитията, тя противопостави на новото правителство само безмълвна съпротива. Още в самото начало прие Републиката с недоверие и се опита да омаловажи колкото може значението ѝ. Консерваторите и легитимистите продължаваха да управляват града и го правеха доста активен център на опозицията.
Понякога, когато не беше така въодушевен, Филип разбираше много добре, че той и неговите съмишленици никога не ще успеят да направят от Марсилия републикански град; тогава изживяваше тежки разочарования и много се ядосваше. Известно време се бе отдал на журналистика, но скоро разбра, че пламенните статии, които пишеше, дори не се четяха от ужасената тълпа търговци и че това бе напълно безсмислено изхабен ентусиазъм. Сметна, че действието бе за предпочитане пред журналистиката.
Една от мерките, която го отчая, бе създаването на национална гвардия, подбрана изключително сред едрата буржоазия на Марсилия, очевидно предназначена да респектира народа. Той би искал в нея да приемат също така и бедни, за да се повери охраната на града на всички граждани, на армия, водена безкористно от либерални чувства. Народът ужасяваше консерваторите; те въоръжаваха буржоазията, за да създадат антагонизъм между нея и народа, за да ги сблъскат помежду им, ако обстоятелствата го позволяваха. Това просто беше подготвяне на гражданска война. Единствено сдружението на носачите бе прието и въоръжено, защото сигурно си мислеха, че членовете му, купени до известна степен от търговците, които ги наемаха на работа, ще се съгласят да се бият с братята си, с останалите работници, с простолюдието, чието име ги караше да потръпват.
Филип отказа категорично да участва в националната гвардия.
"Оставам с народа – заяви той пред изпълнения с хора площад. – Ако някога тръгнат срещу него, ако не зачитат правата му, ще го посъветвам да се въоръжи на свой ред и ще се бия редом с него."
От двадесет и пети до вторник, двадесет и девети, Марсилия не се реши да обяви Републиката. Представителите на стария режим все още оставаха на власт, целият град бе в тревога и безпокойство. Префектът и кметът твърдяха, че нямат новини от Париж. Почувствали, че оставянето на властта в ръцете на служителите на падналия крал е опасно, републиканците организираха множество демонстрации, които завършиха безрезултатно. Реакцията вече започваше, консерваторите не искаха да отстъпят мястото си, преди да се уверят напълно, че всичко е изгубено. Настъпи понеделник вечерта. Работниците, събрани на улица "Канбиер", трябваше масово да се отправят към кметството с факли в ръце, за да получат категоричното обещание, че новото правителство ще бъде обявено публично на следващия ден сутринта. Начело на колоната носеха знаме.
През петте тревожни дни Филип живя в ужасно вълнение. Вече не ходеше на работа, връщаше се късно, разтърсен от силните преживявания през деня. Вечер, когато се прибираше при младото семейство, изпълнено с мрачни чувства и отчаяние, той говореше със заплашителни и гневни кратки думи. А Фин и Мариус гледаха отчаяно; разбираха, че се погубва, без да могат да го спрат.
11
На следващия ден след акцията си при градинаря Ейас господин Дьо Казалис, чийто гняв се бе поуталожил, беше обзет от истински ужас. Чувстваше се подвластен на враговете си: сега, когато Филип бе получил помилване, Кайолови сигурно щяха да го преследват безмилостно.
Той разкри страховете си на Матеус. Тъй като не знаеше върху кого да стовари яростта от безсилието си, обсипа с упреци и обиди човека, когото бе натоварил със следенето на Филип; обвини го, че не е откраднал детето, защото сигурно Мариус му е платил за това.
Матеус прие философски обидите и само повдигна рамене.
– Продължавайте – спокойно заяви той, – наричайте ме негодник, ако това ви облекчава. Всъщност вие знаете, че съм ви напълно предан, тъй като вие ми плащате по-щедро, отколкото биха могли да го направят тези голтаци Кайолови. Вместо да се ядосвате, много по-разумно би било ла обмислим положението и да вземем някакво решение.
Хладнокръвието на негодника поуспокои господин Дьо Казалис. Тогава той призна на съучастника си, че много му се иска да избяга и да отиде да живее спокойно в Италия или Англия. Това бе най-простият и бърз начин да се измъкне от неприятностите, които го заплашваха. Сигурно нямаше да дойдат в една чужда страна да му искат сметка какво е правил като настойник.