Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Матеус продължи да се държи нахално.
– Колко грубо говорите на един ваш брат; нали така пише на знамената – че сме братя... Ах, Републиката е хубаво нещо!
– Всъщност какво знаете и откъде идвате?
– Знам, че в някой от идните дни ще издигнем може би барикади, и идвам от Работническия клуб. Там съм един от най-популярните му членове... Жалко, господине, че вашите възгледи ви пречат да ме изслушате. Тази сутрин произнесох реч срещу легитимистите, която обра всички овации. Впрочем мога да ви дам няколко примера за красноречието си.
Матеус стана, изправи се с ръка на сърцето, другата ръка протегна напред като човек, който ще говори.
Господин Дьо Казалис разбра, че достойният му побратим щеше да му съобщи добра новина и да го накара да си заплати, като преди това се позабавлява за негова сметка. Зависеше от този човек и бе принуден да приема присмеха му, докато той решеше да каже всичко. За да поласкае този негодник, който си играеше с него като с жертва, дори се унижи да се усмихне на палячовските му гримаси.
– Сигурно наистина сте добър оратор – усмихна се насила Дьо Казалис.
Матеус остана в същата поза; търсеше думи за речта си. После отново седна във фотьойла, кръстоса крака, отпусна се назад и продължи все така присмехулно:
– Вече не мога да си спомня... Беше много хубаво... Казах, че легитимистите са негодници... Мисля дори, че споменах и вашето име и предложих да ви обесим при първия удобен случай... Хората ми ръкопляскаха... Разбирате, че трябва да поддържам популярността си.
Когато се усмихваше, показваше големите си зъби на хищник. Фамилиарността на негодника започваше вече да дразни господин Дьо Казалис, който крачеше в стаята, като полагаше усилия да не избухне. Матеус се наслаждаваше на гнева му. Замига за миг. Когато разбра, че би било непредпазливо да се шегува повече, добави лукаво:
– Апропо, забравих да ви кажа, че господин Кайол ми е колега в Работническия клуб.
Господин Дьо Казалис се спря внезапно и прошепна:
– Най-сетне!
– Да – продължи Матеус бавно, – господин Филип Кайол е запален републиканец и аз се гордея, че съм негов последовател. Най-смирено ви признавам, че неговите речи за разлика от моите са речи на пламенен демократ. Този младеж със сигурност ще спаси родината, ако тя някога има нужда да бъде спасявана.
– Аха, този глупак се е оплел в либералното движение, нали?
– Да, и то съвсем необмислено... Той е един от водачите на партията. Работниците го обожават, защото не се държи надменно с тях и наивно твърди, че народът е господар и че бедните ще заемат местата на благородниците и богаташите.
Господин Дьо Казалис сияеше.
– Той се компрометира, държим го в ръцете си!
Матеус се престори на възмутен.
– Как така се компрометира! Кажете, че е герой, самоотвержен син на Републиката. След десет години народите, победили кралете си, ще му издигнат паметници. Аз бях толкова ентусиазиран от речите му, че веднага почувствах в себе си републикански заложби.
Стана и продължи със смешно високомерие:
– Граждани, вие виждате в мен един републиканец. Погледнете ме, вижте как е устроен един републиканец. Ние сме само няколкостотин в Марсилия, но ще съумеем да спасим човечеството. Що се отнася до мен, аз целият горя в борбата.
Той също започна да се разхожда в стаята.
– Ето какво успях да направя за Републиката: взех господин Филип Кайол за модел и за да проникне по-добре неговият дух в мен, го следвах на всяка крачка. И двамата бяхме членове на тайно дружество, после постъпих в Работническия клуб едновременно с него. Там всеки път, когато той говори, ръкопляскам, опиянявам го с въодушевлението си. Ето как аз, обикновеният човек, служа на родината. Сигурен съм, че господин Филип Кайол, окуражен от мен, ще извърши велики дела.
– Разбирам, разбирам – шепнеше господин Дьо Казалис.
– Ще издигнем барикади! Аз го искам, защото те са нужни за славата па господин Филип Кайол. Народът достатъчно е работил, нали? Сега следва аристократите да поработят!... Няколко пушечни изстрела ще поставят всичко на място... Господин Филип Кайол ще бъде начело на приятелите си, работниците: той ще ги поведе към щастието, освен ако някой полицай не го хване за яката и не го заведе пред углавния съд, който със сигурност ще го прати на заточение.
Бившият депутат не се сдържаше от радост. Сега вече гримасите на Матеус го забавляваха. Той му стискаше ръцете и повтаряше с жар:
– Благодаря, благодаря, добре ще ти платя, ще станеш богат.
Матеус за миг погледна победоносно. После избухна в смях и извика: