Злочестие [bg]

Допрях ръка до слушалката си:

— Какво?

— Той е подкарал цяла армия и тя си проправя път по улиците към нас, Колене. И двата ни главни пункта за изнасяне са блокирани. Когато ще сме забелязали това от снайперската точка, вече ще бъдем обкръжени. Може вече и да сме.

— Изтегляй се — наредих аз. — Ще получа информация от Летящ рицар.

— Дадено.

Погледнах останалите.

— Фалшиви лица? — попита Мизи.

— Каквито и да са лицата ни, ще изглеждаме извънредно подозрителни с цялата тази екипировка — отговорих ѝ аз.

— Тогава напускаме — рече Ейбрахам. — Не сме готови за битка.

— И ще бъдем готови за двадесет и четири часа? — попитах аз. — Когато той разруши Нюкаго?

Телефонът ми бръмна; Летящ рицар ме търсеше, което беше рядко. Вдигнах и вкарах материала му в общата ни комуникационна линия, за да може всички да го чуват в слушалките си.

— Свършено е с вас, момчета — обяви той. — Пращам ви кадри в инфрачервено.

Ейбрахам пристъпи, свали мобилния си и ние се скупчихме да гледаме. Картата на района ни показваше как стотици, може би хиляди хора се стичаха към позицията ни — всеки представляваше инфрачервена точка. Образуваха затворена окръжност.

— Ийст Лейн — обясни Летящ рицар. — Виждаш ли труповете? Случайни хора, които са опитали да бягат. Застрелват всеки, който опитва да се измъкне от кръга. Във всяка сграда изпращат екип, държат хората там на прицел и — това мога да кажа след надзърване през прозореца — опипват лицата им.

— Опипват лицата им ли? — попита Мизи.

— За да видят дали някоя част не е илюзорна — продължих аз. — Проф знае, че Меган може да измами дозера, но създаваните от нея наслагвания все пак са илюзорни. Напипват нос, който не съответства на лицето — нещо такова — и знаят, че са ни намерили.

— Както казах — заключи Летящ рицар, — прецакани сте.

Меган се втурна през вратата, затвори я след себе си и се облегна на соления камък.

— Обкръжени? — попита тя, след като видя израженията ни.

Кимнах.

— Какво правим тогава? — попита тя и се включи в малката ни блъсканица.

Изгледах останалите. Те кимнаха един по един.

— Бием се — тихо каза Ейбрахам.

— Бием се — потвърди Мизи. — Той ще очаква да опитаме да се измъкнем; това е според протокола на Възмездителите при изненадващо нападение или при превъзходство на противника.

Усмихнах се и изпитах неочакван прилив на гордост.

— Ако това беше един от екипите на Проф — каза аз, — щяхме да бягаме.

— Ние не сме негов екип — заяви Коуди. — Вече не. Тук сме, за да променим света; няма да го постигнем без битка.

— Глупаво е — възразих аз.

— Понякога глупавите неща са правилни — намеси се Меган, а после спря. — По дяволите. Надявам се никой да не цитира тези мои думи. А къде е бойното ни поле?

— На същото място, където винаги щеше да бъде — отговорих аз.