Хайка за вълци

— Другари, знаете ли защо Иван Шибилев пощуря, като посегнахме на иконите? Защото той ги е рисувал. Ние, другари, слагаме основите на социализма, на нашето светло бъдеще, мъчим се, лишаваме се от много неща, не си доспиваме, не си дояждаме, а той другарува с изкуфелия поп Енчо и икони за черквата му рисува. Дали е изпаднал в религиозна заблуда или години наред сме носили змия в пазвата си? Чухте го как хулеше и мен, и началника на народната милиция, как блъска милиционера. Кой може да си позволи такава наглост пред лицето на цялото село, ако не човек, който, съзнателно или не, налива вода във воденицата на нашия класов враг? И всичко това за ей тия цапаници…

Стоян Кралев взе няколко икони и ги хвърли в пламъците на огъня. Замириса на терпентин и боя, сухото дърво запращя и пламна. На едната от иконите бе нарисуван Исус с образа на брат му Илко. Лицето му, и без друго изтерзано от страдания, потъмня, покри се с кипящи капки масло, набръчка се и изчезна. По същия начин изчезна и Стою Бараков в образа на един Юда с ниско остригана четинеста коса, седнал на края на масата, гузно заслушан в думите на Исус; Николин Миялков в образа на Йоан Кръстител; леля Танка Джелебова в образа на света Мина и десетина още нашенци, стари и млади, нарисувани в ярки библейски наметки и златни нимби около главите.

Рано сутринта Иван Шибилев бе арестуван и отведен в града, а няколко дни след това изпратен в трудововъзпитателно общежитие (ТВО). Мотивите за наказанието му станаха известни от самия него след излизането му. Обвинили го в морално-битово разложение, в религиозна пропаганда, в непокорство и нанасяне побой на служител от народната милиция и още в толкова много неща, че както сам казваше, бил много учуден как не са го обесили на публично място или не са го тикнали в затвора за цял живот. След време се разбра, че въпреки многобройните му обвинения, които му били отправени, в околийския комитет на партията сметнали, че след изключването му от партията ще бъде твърде пресилено да му се налага друго наказание, и решили да го освободят с едно сериозно мъмрене, но началникът на милицията настоял да го изпратят за известно време да поработи, за да се научи да държи сметка за думите и делата си.

ТВО се намираше в село Оброчище, където имаше държавно земеделско стопанство. Иван Шибилев разказваше по-късно, че прекарал в ТВО нито толкова дълго, нито толкова тежко, както бил очаквал. Началникът се оказал един от дванайсетте осъдени младежи след провала на ремсовата организация и съзатворник на Михо Бараков, тогава млад работник, а сега — тридесетгодишен лейтенант от милицията. След като прочел досието на Иван Шибилев, поразпитал го за някои неща и го назначил закупчик на зеленчуковата бригада. Тази бригада обработвала зеленчуковата градина в съседното село Кранево, разположено на морския бряг в китната долина на рекичката Батова. В празнични и неделни дни, когато ги пускали в отпуск, той наминавал в кръчмата и свирел на кларнет, свирел и по вечеринки, декламирал стихове, правел фокуси и шеги, с една дума и тук, както и навсякъде, където бил работил дотогава, той спечелил симпатиите и на лагерното ръководство, и на бригадирите, и на селяните.