Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
— Нямам какво да кажа! — обади се той от мястото си.
Седеше на края на първия ред, до самата трибуна, слушаше, гледаше почти от упор преднамерено сериозните, едва ли не мрачни лица на Стоян Кралев и пратеника и си мислеше, че цялата тази история с изключването му е една неумело разиграваща се инсценировка, на която дори простите селски хора се надсмиват. Когато Стоян Кралев го запита мълчанието му означава ли съгласие с решението на партийното бюро, той отговори, че не означава съгласие, и добави, че решението на околийския комитет също е неправилно, защото е клевета срещу него.
— Клевета ли? — обади се пратеникът на комитета. — Излиза значи, че ОК на БКП е клеветник?
— Няма защо да изопачавате думите ми. Стоян Кралев ме е наклеветил пред комитета.
— Партийният секретар не може да клевети! — извика пратеникът и стана от стола си. — Партията не избира клеветници за партийни секретари. Туй трябва да ти е ясно като бял ден.
— Нямам намерение да споря с вас. Нито съм ви виждал, нито съм ви чувал. Заповядано ви е да снемете решение за изключването ми, снемете го! — каза усмихнат Иван Шибилев. — Всичко е решено предварително, защо да си губим времето с празни приказки.
По лицата на повечето от хората блестеше пот, всички бяха вперили тежки, неподвижни погледи пред себе си, спареният въздух тежеше от миризма на лук и вкисната пот, а най-чувствителното обоняние можеше да долови и дъх на зряло жито, който се промъкваше през прозореца откъм полето. Полунощ отдавна бе минала, някъде пропяха петли, в помещението ставаше по-топло и душно, хората, капнали от работа по полето, дремеха по местата си с тъмни, обгорели като чукани лица. Стоян Кралев отново започна да вика по име хората, най-напред десетината подработени, а след тях и останалите. Те ставаха един по един, притеснени и объркани, и с мъчителна бавност повдигаха длани до носовете си.
След изключването му от партийната организация Иван Шибилев бе сполетян и от друга беда, тъкмо когато бе разучил двете си роли за сезона и се готвеше на път за Шумен. Оставаше му седмица до заминаването, когато поп Енчо се отби при него и го помоли да поправи иконата на свети Георги Победоносец. Иван Шибилев бе атеист, но с удоволствие рисуваше икони за черквата, защото тази работа му бе интересна. Стоян Кралев много пъти се беше заканвал да пригоди черквата за младежки клуб или за зърнен склад, но от ОК на партията не му позволяваха. Черквата, разбира се, стоеше почти празна. Черковните бракове и кръщавките не се признаваха за законни, младите хора бяха антирелигиозно настроени, а възрастните се страхуваха да влизат в черквата, тъй че паството на поп Енчо се състоеше от двайсетина като него старци и старици, които се дотътряха веднъж в седмицата да запалят свещица за помен на умрелите. През 1949 година покривът на черквата протече на много места от пролетните дъждове и намокри иконата на свети Георги Победоносец. Майсторът, който щеше да ремонтира черквата, повреди иконата и Иван Шибилев нарисува нова. Няколко дни след като бе я поставил на мястото на старата, двама милиционери дойдоха да го вземат с един стар джип и го отведоха в ОК на партията. Иван Шибилев бе уверен, че са решили да го върнат отново в редовете на партията, и влезе в комитета в най-добро настроение. Очакваха го Стоян Кралев, Козарев (пратеникът на комитета) и двама от секретарите. И четиримата бяха така мрачни, че дори не отвърнаха на поздрава му, и без всякакво предисловие тикнаха иконата на свети Георги Победоносец под носа му.
— Ти ли си рисувал това?
— Аз — каза Иван Шибилев.
— Обясни ни какво си нарисувал!
— Свети Георги се бори с ламята…
Поставиха иконата на стол и го накараха да седне срещу нея, а те застанаха от двете му страни. Свети Георги, млад момък с алена мантия и сребрист шлем, бе яхнал бял, приказно хубав кон и със силен замах бе забил копието си в едната уста на двуглавата ламя. Но тази глава бе главата на пратеника Козарев, някак уродливо страшна, захапала острието на копието с окървавени зъби. Тялото на ламята приличаше на жаба, покрита с отровнозелени люспи, с розово-бял корем, шипести крака и извита на колело миша опашка. Втората глава бе на Стоян Кралев, вече мъртва, с притворени бели очи и черни мустаци над устата, от която се точеше тъмночервена кръв. Тази кървава борба се водеше на фона на едно весело поле с разцъфнали дървета, сребристи отблясъци на вретенили жита и ведро синьо небе.