Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
— Този не е дошъл за добро!
Между другото от всички краища на селото продължаваха да прииждат хора, появи се накрая и поп Енчо. Приведен от старост, той едва тътреше калеврите си, спираше, подпрян на бастуна, да поеме дъх и отново пристъпваше напред. Избелялата му от слънцето калимавка бе килната на тила, откъдето се показваше кичур косица, иззад очилата му с много диоптри очите му изглеждаха уродливо големи и мътни. Още с пристигането си той попита за Стоян Кралев и отиде право при него, а тълпата замлъкна да чуе какво ще му каже.
— Аз тебе, Стоенчо — извика поп Енчо, — в таз черкова съм те кръщавал и венчавал, кога беше дете, със свето причастие съм те комкувал, пък ти сега си искал иконите божи да гориш.
Стоян Кралев го гледаше усмихнат, както се гледа дете, което задава неуместни въпроси.
— Вярно е, дядо попе, вярно е. Само че те не са икони божи, ами разни цапаници на твоя приятел Иван Шибилев. И ти си изтипосан там, и още много други от селото…
— Аха, ходил е да ги разглежда! — отбеляза нервно Иван Шибилев, а Стоян Кралев продължи високо, за да го чуят всички:
— Щом не са светци, а грешни нашенци, нямат място в черквата…
— Господ гледа отгоре, чедо!
— Може и да гледа, ама ние като гледаме нагоре, само въздух виждаме. И ти нищо не виждаш, а му се кръстиш.
— Жив е господ, чедо, жив! Ако той не е жив, и ние няма да сме живи.
— Приказваш за господа, сякаш тази сутрин си му ходил на гости и с кафе те с черпил.
— Господ никому не се показва. Той е тайна всемирна…
— С евтини хитрости си служите вие, вярващите, бе дядо попе. Господ бил тайна за хората. Не иска да им се покаже, крие се от тях, как тогава да му вярват?
— Ти като не си видял комунизъм, защо му вярваш?
Чу се смях и тълпата зашумя.
— Я го виж ти дядо поп накъде бие! Комунизмът, дядо попе, е научно обоснован, а и първата му фаза — социализмът — е вече осъществена в Съветския съюз. Мнозина са ходили там, видели са го, с ръка са го пипали, както се казва. А вашата вяра на какво се основава? Казват ви: има бог, и вие вярвате. Че има ли по-глупаво от това да затвориш очи и да вярваш в нещо, което не виждаш, не чуваш и не помирисваш? Всички знаем народната поговорка — „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Какво иска да каже народът с тази поговорка? Че не на бога се надява, защото го няма никакъв, а на себе си. Простият народ сам от опит е разбрал, тази истина, а вие, поповете, му бъркате ума и го заблуждавате. Толкова несправедливост, толкова глад и болести, толкова човешки трагедии има на този свят, а вашият всемогъщи бог седи горе със скръстени ръце и гледа сеир. Иди, та му вярвай след това.
— Смърт е без вяра, чедо! Един ден там горе…
— А, за онзи свят ли намекваш? — прекъсна го Стоян Кралев. — Когато се върне някой оттам и ни разправи какво е видял, ще си помислим. Ако има друг живот там, ще се разкаем пред дядо Господ, той ще ни прости и ще ни приеме в рая…
Дядо поп Енчо искаше да каже още нещо, но някой го прихвана под мишниците и го понесе навън от тълпата. Беше синът му, около петдесетгодишен мъж, пребледнял от притеснение за думите на баща си.
— Не му връзвай кусур, стар човек е, не си знае ни годините, ни приказките! — каза той на Стоян Кралев и понесе стареца към дома си.
Краткото словесно пререкание със свещеника послужи на Стоян Кралев като добър увод за антирелигиозната реч, която случаят му налагаше да произнесе. Имаше дългогодишен опит в произнасянето на речи пред селяните, познаваше добре правилата на това изкуство, както и манталитета на своите слушатели. Говореше високо, отчетливо и вдъхновено, умееше да си служи с интонациите на гласа си, с паузи и жестове и да употребява народни думи и примери, които се възприемаха и запомняха най-лесно. Той отрече религията, сравнявайки я като всички атеисти с опиум, с който буржоазната идеология си служи за приспиване съзнанието на народа. За да убеди слушателите си, трябваше да докаже липсата на бога, като се възползва от доводите на полуграмотния свещеник, които той изрече, по всяка вероятност, без да ги разбира. Да се отрекат и осмеят тези доводи не бе трудно, тъй като Стоян Кралев се осланяше на селския реализъм. Той дори и не подозираше, че се е заловил за тема, стара и сложна като света, над която стотици философи са си блъскали умовете.