Хайка за вълци

Бях поразен още и от това, че Иван Шибилев не бе споделил нито с мен, нито с Илко Кралев за работата си в черквата, макар тримата да бяхме добри приятели. Имаше време, когато той ни четеше стиховете си, показваше ни картините си, а понякога ни доверяваше и личните си работи. Веднъж например се бяхме събрали у дома му и той ни показа един портрет на Мона, като се шегуваше и казваше, че е нашенският Леонардо, защото се увлича от много работи, а при това си има и своята Мона (Лиза). Попитах го дали е имал някакви съображения, за да рисува тези икони портрети, и то така тайно, и той ми обясни, че не е работил тайно и не е имал никакви съображения, но обстоятелствата, при които работил, се стекли така, че не е имал на кого да показва иконите си. Рисувал ги в продължение на години по молба на поп Енчо. Старецът се сещал от време на време, че му липсвали някои светци или библейски сюжети, каквито имало в черквите на съседните села, и го молел да му ги нарисува. Заемал се с удоволствие с тази работа, защото му била интересна и приятна, а и черквата била единственото място, където можел да окачи произведенията си и да ги направи „достояние на обществото“. Обществото се състояло от двайсетина старци и старици, които наминавали в черквата в някои празници да послушат гъгнивото четене на поп Енчо. Всички те, престарели в блажено невежество, не поглеждали към иконите, освен когато се кръстели пред божията майка, без да я виждат, защото била окачена на иконостаса твърде високо за късогледите им очи. Между другото Иван Шибилев подменял с годините старите икони със свои. Повечето от старите икони били рисувани от някой си Петко, пришелец и майстор каруцар. Те били мръсно изписани, мрачни и дори зловещи и не притежавали никаква художествена стойност. Иван Шибилев запазил само пет от старите икони, попаднали тук по незнаен път. Били работи на неизвестен даровит майстор отпреди сто и повече години и се откроявали сред другите като истински шедьоври. Така Иван Шибилев беше може би единственият художник в България, който разполагаше с постоянна изложбена зала за произведенията си, без никой, освен него, да ги е виждал. Дори дядо поп Енчо поради късогледство и невежество не поглеждаше към тях, но бе доволен, че празните места по стените на черквата бяха запълнени с необходимия инвентар. Единственият компетентен посетител се оказа председателят на селсъвета Стою Бараков, който успя да разпознае образите на Стоян Кралев и секретаря на ОК Козарев в двете глави на ламята, с което и стана причина иконите да бъдат подложени на изгаряне.