Милостта на Калр

— Да прави разни неща — завърши накрая.

Рогд се изсмя.

— О, изобщо не се е налагало да ги изисквам.

— Явно не слушате, граждана — казах аз. — Граждана Куетер току-що обясни, че дори най-дребните ви желания на практика са заповеди и че неподчинението може сериозно да вгорчи живота на онази, която е дръзнала да ви откаже.

— А и не е имало нищо нередно — продължи Рогд, все едно не бях казала нищо. — Вие се оказвате много лицемерна, флотска капитана. Говорите високопарно за сексуално неприличие, а си доведохте питомната самири да ви забавлява, докато уж сте в строг траур.

Вече разбирах защо Рогд беше предприела този прибързан и очевиден ход срещу мен — сметнала бе, че трябва да обезвреди Сирикс.

Сирикс се изсмя, искрено изненадана.

— Ласкаете ме, граждана Рогд. Дълбоко се съмнявам флотската капитана да ме е видяла в такава светлина.

— Нито вие мен, несъмнено — казах аз и Сирикс се подсмихна. Доколкото можех да преценя, намираше ситуацията за забавна. — По същество, граждана. За четвърти път прекъсвате граждана Куетер. Ако не сте в състояние да се сдържате, ще ви помоля да напуснете стаята, докато тя говори.

Рогд скочи на крака и викна:

— Как смеете! Може да сте братовчеда и на Амаат, хич не ми пука, може да си мислите, че сте по-добра от всички други в тази система, но не вие давате заповедите в тази къща!

— Не знаех, че обитателите на тази къща са до такава степен лишени от елементарно чувство за приличие — казах съвсем спокойно. — Ако не е възможно една граждана да говори тук, без да я прекъсват, нямам нищо против Куетер да разкаже историята си на магистратата другаде и насаме. — Натъртих едва доловимо върху последната дума.

Това не убягна на Фосиф и тя ме погледна втренчено и каза:

— Седни и млъкни, Рогд. — Познаваше дъщеря си добре и вероятно се досещаше какво е станало, поне в общи линии.

Рогд се вкамени. Сякаш не дишаше даже. Спомних си какво бяха дочули от слугите Калр Пет и Шест — как Фосиф била казала, че още не е късно да си отгледа друга наследница. Колко ли често Рогд беше чувала тази заплаха?

— Виж, Рогд — каза районната магистрата, сбърчила леко вежди. Озадачена, според мен, от острия тон на Фосиф. — Разбирам, че си разстроена. И аз трудно бих се сдържала, ако са се опитали да ме убият. Но флотската капитана не е направила нищо лошо, просто е обещала на тази персона — махна към Куетер, която стоеше мълчаливо в средата на стаята, — че ще я изслушам, и сега се опитва да спази обещанието си. — Обърна се към Куетер. — Куетер, нали? Отричате ли да сте залагали експлозив в банята?

— Не го отричам — отговори Куетер. — Исках да убия дъщерята на дома. Съжалявам, че не успях.

Потресено мълчание. Не беше новина за никого, разбира се, но не бяха очаквали да го чуят така, в прав текст. Магистратата каза:

— Не мога да си представя какво бихте могли да ми кажете, което да промени резултата. Все още ли държите да говорите с мен?

Да — простичко отвърна Куетер.

Районната магистрата се обърна към Рогд.