Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Помага ѝ да стане и да стигне до вратата. Сочи, макар да няма нужда да го прави.
Воортяштан прилича на обсаден град, подложен цял ден на артилерийски обстрел. Пожари бушуват и се разпростират в разкъсаните останки на безброй палатки и юрти. Малагеш гледа как къща с покрив от цепен камък се срутва, отломките се свличат по склона върху постройките под нея.
Източникът на тези разрушения се забелязва веднага — свети Жургут стои в ъгъла на покрив върху висока овехтяла сграда, мята неспирно меча си към града и острието прорязва широки ивици през здания, хора и съоръжения. Въздухът сякаш трепери от постоянното бучене на летящия меч. Малагеш зяпа втрещена как светецът успява да събори почти цял квартал за няма и половин минута.
„В името на всички морета! Все едно разрушител е пуснал котва в залива и ни обсипва със снарядите си!“
Ушите ѝ не различават веднага звуците, но накрая тя осъзнава, че Жургут пее с гласа на меча, който хвърля къде ли не из града:
Малагеш гледа как мечът разсича една от уродливите статуи, стърчащи по бреговете на Солда. Каменната фигура, която може би е изобразявала някога мъж, опъващ тетивата на лък, се разполовява в кръста и рухва по надолнището, троши къщи и по-големи сгради като клечки за зъби.
— В името на шибаните морета! — прошепва тя. — Той има намерение да изтреби всички ни!
— И като гледам, може да го направи — обажда се Лем.
— Поисках подкрепления — казва Сакти и тупва с ръка огромната радиостанция с оловно-киселинни батерии, сложена на пода. Сигурно тежи поне четирийсет фунта. — От крепостта ще изпратят колкото може по-скоро цял батальон. Всички и всичко е в пълна бойна готовност.
— И какво ще направи батальонът? — пита Лем. — Когато стреляхме по Жургут, все едно нищо не правехме!
— Ами не съм чул други предложения досега! — зъби се Сакти.
Малагеш изплюва кървава храчка.
— Божествените твари са корави. Но не са неуязвими. Нямаме ли нещо по-сериозно от нарезните пушки?
— Пушките за камъни са в камиона — отговаря капитанът. — Дали ще има някаква полза от тях?
— Докарали сте понджи? — изненадва се Малагеш.
— По заповед на генерала те са задължителна част от въоръжението на всеки взвод, който излиза от крепостта.
„Трябваше да се сетя — казва си тя. — Пушките «Понджа» са просто задължителни в тази област.“ Тези оръжия изстрелват куршуми с калибър половин инч, които могат да пробият почти всяка стена или лека броня и още какви ли не прегради — сред тях и камъни, затова от тях би имало голяма полза в сражения с бунтовници в планините. След като обозите, минаващи през планински проходи, са използвали много успешно своите „Понджа“, оръжието се е сдобило с прякора „пушка за камъни“. Бисвал не би пропуснал тази възможност да въоръжи по-добре войниците си.
Остава обаче въпросът дали „Понджа“ може да пробива Божествена броня, а не само камъни.
Пак бучене, пак оглушителен трясък от падаща сграда във Воортяштан.
— Мамка му — ръмжи Малагеш, — той ще разкъса това място като хартиена салфетка, ако не му попречим!
— Но в мига, когато започнем да го обстрелваме, той ще ни връхлети като моторен трион — напомня Лем.
— Онези Божествени воини, с които сте се сражавали в Баликов… — почва Сакти.
— Какво имаш предвид?
— Не можеха да издържат на артилерийски обстрел, нали?
— Не. Това им идваше в повече. Какво се опитваш да ми подскажеш?
Сакти поглежда първо радиостанцията, после към Форт Тинадеши и насочените към града неизброими оръдия.
— Я по-кротко! — сопва се тя. — Сериозно ли предлагаш да обстрелваме града? Докато и ние сме тук?!
— Можем да се изтеглим. Ще се опитаме да го задържим в града и ще го обсипем със снаряди.
— Това ще означава да загинат хиляди цивилни! — избухва Малагеш. — Да не говорим пък за вероятното унищожение на пристанището, а похарчихме милиарди, за да го построим!
— И какво ще стане, ако пушките „Понджа“ не му навредят? — възразява Сакти по-неотстъпчиво, отколкото тя е очаквала. — Тогава какво ще правим, госпожо генерал?
Малагеш напряга ума си. Проклета да е, ако до края на живота си пролее отново кръвта на цивилни, без да е опитала всяка друга възможност.
Спомня си ненадейно лицето на Шара зад стъклото на прозореца в централата на ЮДК. „Имаш на разположение военна крепост, както и огромен строителен флот. Дори ако не горят от желание да помогнат, те все пак ти дават някакви възможности.“