Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Той стисна рамото на Марк.
— Имаме си компания.
Марк проследи погледа му и разпозна Дьо Рокфор.
Малоун забеляза още трима късо подстригани мъже и прехвърли възможностите в главата си. Двама от тях стояха пред вила „Витания“. Третият препречваше пътя към паркинга.
— Някакви предложения? — попита Малоун.
Марк пристъпи към църквата.
— Последвай ме.
Стефани отвори вратата и Ройс Кларидън влезе.
— Откъде идваш? — попита тя и махна на Джефри да свали пистолета.
— Снощи ме взеха от двореца и ме докараха. Държаха ме в един апартамент на две пресечки оттук, но успях да се измъкна преди няколко минути.
— Колко братя има тук? — попита Джефри.
— Кой сте вие?
— Това е Джефри — каза Стефани с надеждата сънародникът й да разбере и да не говори много.
— Колко от братята са тук? — повтори въпроса си Джефри.
— Четирима.
Стефани пристъпи към прозореца на кухнята. Калдъръмената уличка беше пуста. Притесняваше се за Марк и Малоун.
— И къде се тези братя?
— Не знам. Чух ги да си говорят, че вие сте в къщата на Ларс, и затова дойдох право тук.
Отговорът му не й хареса.
— Снощи не успяхме да ти помогнем. Нямахме представа къде са те отвели. Докато тичахме след Дьо Рокфор и онази жена, ни повалиха и изгубихме съзнание. Когато се свестихме, всички бяха изчезнали.
Французинът разпери ръце с длани нагоре.
— Всичко е наред, госпожо, разбирам. Не сте могли да направите нищо.
— Дьо Рокфор тук ли е?
— Кой?
— Магистърът. Тук ли е?
— Не са ми казвали никакви имена. — Кларидън се обърна към нея. — Но чух да казват, че Марк е жив. Вярно ли е?
Тя кимна.
— Двамата с Котън отидоха до църквата, но трябва да се върнат всеки момент.
— Това е истинско чудо. Мислех, че е изчезнал завинаги.
— Аз също.
Той обходи стаята с поглед.
— Отдавна не съм идвал в тази къща. Двамата с Ларс прекарвахме доста време тук.
Тя го покани да седне край масата. Джефри застана до прозореца и тя забеляза, че в иначе хладнокръвното му държане се промъква някакво напрежение.
— Какво се случи с теб? — попита тя Кларидън.
— Държаха ме вързан до тази сутрин. Отвързаха ме, за да отида до тоалетната. Измъкнах се през прозореца на банята и дойдох право тук. Със сигурност ще ме търсят, но нямаше къде другаде да отида. Ще ми бъде трудно да напусна градчето, тъй като има само един изход. — Кларидън се въртеше на стола. — Мога ли да помоля за малко вода?
Тя се изправи и наля една чаша от чешмата. Кларидън я изпи на един дъх. Тя я напълни отново.
— Бях ужасен от тях — каза Кларидън.
— Какво искат? — попита тя.
— Търсят Великата тайна като Ларс.
— А вие какво им казахте? — попита Джефри с нотка на презрение.
— Не съм им казал нищо, а и те не питаха много. Казаха, че ще ме разпитат днес следобед, след като се справят с някаква друга задача. Не казаха обаче за какво става въпрос. — Кларидън се втренчи в нея. — А ти знаеш ли какво искат от теб?
— Дневникът на Ларс е у тях. Както и книгата от търга и литографията на картината. Какво повече искат?
— Мисля, че става въпрос за Марк.
При тези думи Джефри видимо настръхна.
— Но какво искат от него? — попита тя.
— Нямам представа. Чудя се обаче дали всичко това заслужава кръвопролитие.
— Братята от ордена са умирали в продължение на близо деветстотин години заради вярата си — намеси се Джефри. — Случаят не е по-различен.
— Говорите, сякаш сте от ордена.
— Просто цитирам историята.
Кларидън изпи водата си.
— Двамата с Ларс Нел изучавахме ордена от години. Чел съм историята, която цитирате.
— И какво сте прочели? — попита Джефри учудено. — Книги, написани от аматьори, които разказват за ерес и идолопоклонничество, за целувки в устата, за содомия и отричане на Исус Христос. Нито дума не отговаря на истината. Пишат лъжи, за да унищожат ордена и да разграбят богатството му.
— Сега наистина говорите като тамплиер.
— Говоря като човек, който обича справедливостта.
— А тамплиерите не са ли точно такива?
— Не трябва ли всички да сме такива?