Върховният повелител

— Преди около шест седмици получих писмо от него.

Денил отвори папката и извади писмото. После го повдигна леко във въздуха и го изпрати към бюрото на Лорлън. Разпоредителят го взе и започна да чете на глас:

— „От няколко години наблюдавам опитите на малка група елийнски придворни да овладеят магията без знанието и помощта на Гилдията. Едва напоследък те постигат някакви успехи. Сега, когато поне един от тях е успял да развие силата си, Гилдията е длъжна да намеси. В настоящото писмо съм включил информация за тази група. Приятелството ви с учения Тайенд Тремелин може да ви бъде от полза, за да ги убедите да ви се доверят. Възможно е заговорниците да се опитват да използват тази лична информация срещу вас, след като ги арестувате. Ще дам да се разбере, че съм ви помолил да им дадени тази информация, за да постигнете целите си".

Както очакваше Денил, магьосниците размениха озадачени погледи.

— Предполагам, че става въпрос за работните ви отношения с учения? – попита Сарин.

Денил разпери ръце.

— И да, и не. Предположих, че става въпрос за слуховете около нас. Тайенд е, както ги наричат в Елийн, момък. – Сарин повдигна вежди, но нито той, нито който и да е от другите Висши магове, не показа непознаване на термина, затова Денил продължи. – Още откакто започна да ми помага в проучването ми, в Елийн започнаха спекулации за това дали в отношенията ни има нещо повече от обикновен научен интерес.

— И вие позволихте на заговорниците да повярват, че това е така, за да могат да ви изнудват, ако започнете да създавате проблеми? – попита Сарин.

— Да.

— Акарин не е твърде конкретен. Може да е имал предвид да ги накарате да мислят, че двамата с помощника ви сте заплашени от прогонване и екзекуция, ако се разбере, че ги обучавате как да използват магията.

Денил кимна.

— Обмислих и тази възможност, разбира се, и установих, че няма да е достатъчна, за да ми помогне да убедя заговорниците. – За голямо облекчение на Денил, Кито кимна.

— Значи Акарин е смятал да съобщи на Гилдията, че ви е помолил да се престорите на емоционално свързан с помощника си – каза Винара, – но когато сте се върнали, той е бил задържан. Разпоредителят Лорлън ви е предложил да заявите, че идеята е била ваша.

— Точно така.

Лечителката вдигна вежди.

— Имаше ли полза от това?

Денил сви рамене.

— Общо взето да, мисля. Какви са вашите впечатления?

Тя кимна.

— Повечето са приели обяснението ви.

— А останалите?

— Те са известни като клюкари.

Денил кимна. Сещайки се за въпросите на лорд Гарел във Вечерната зала, той се зачуди дали лейди Винара би поставила воина наред „клюкарите”.

Лорлън облегна лакти на бюрото си.

— И така, разкажете ни как се срещнахте със заговорниците.

Денил продължи разказа си за това как бе уредил среща с дем Марейн и за посещението в дома на дема. Описа как е обучил Фаранд и как книгата, която Тайенд бе взел назаем, го беше убедила да арестува заговорниците.