Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Денил кимна изненадано.
— Аз си мислех, че няма да...
— Независимо дали ми харесва или не, трябва да се погрижа за двама мои бивши ученици. – Ротан сви рамене. – На никой от двама ви няма да помогна, ако си остана вкъщи да чистя.
Денил се изправи.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Благодаря ти.
Ротан се усмихна, долавяйки благодарността в гласа на Денил. Той беше установил с облекчение, че насаме приятелят му си оставаше все същият като преди. Денил може и да не го осъзнаваше, но пред останалите вече се държеше по съвсем различен начин. В поведението му се усещаше някаква самоувереност и властност, която, прибавена към високия му ръст, му придаваше едно застрашително присъствие.
„Невероятно как се променя човек, когато бъде натоварен с малко повече отговорности” – помисли си Ротан.
Двамата с Денил излязоха в коридора и тръгнаха надолу по стълбите към изхода от жилищата на магьосниците. Слънцето отиваше към заник и дворът отвън грееше окъпан в червеникаво-оранжева светлина. Магьосниците го прекосиха и се запътиха към вратата на Вечерната зала. Вътре беше топло и шумно. Ротан забеляза, че много магьосници се обърнаха при тяхното появяване и повече не свалиха очи от тях. Не след дълго първите няколко пристъпиха напред и въпросите заваляха.
Повече от час се редяха хора, които искаха да разберат повече за заговорниците. По лицата им Ротан прочете уважение и любопитство и съвсем малко подозрение. Отначало Денил се колебаеше, но постепенно възвърна увереността си. След като приключиха обсъжданията на инструкциите на Винара за спасяването на отстъпника от отравяне, една група лечители си тръгна, а Денил се обърна към Ротан и се усмихна печално.
— Боя се, че откраднах цялото внимание от теб, приятелю.
Ротан сви рамене.
— Какво внимание? Не са се засилили да ме засипват с въпроси за Сония.
— Така е. Може би този път за разнообразие са решили да те оставят на мира.
— Едва ли. Просто...
— Посланик Денил.
Те се обърнаха и видяха приближаващия се лорд Гарел. Ротан посрещна намръщено учтивото кимване на воина. Той никога не го беше харесвал и продължаваше да си мисли, че магьосникът би могъл да се постарае повече в усмиряването на ученика си Регин.
— Лорд Гарел – отвърна Денил.
— Добре дошли – каза воинът. – Харесва ли ви да сте отново у дома?
Денил сви рамене.
— Да, хубаво е да видя приятелите си.
Гарел погледна към Ротан.
— Направихте поредната огромна услуга на Гилдията. И както дочувам, чрез голяма лична саможертва. – Той леко се наведе напред. – Възхищавам се на смелостта ви. Самият аз не бих поел такъв риск. Но пък винаги съм предпочитал откритото действие пред увъртанията.
— И сте много по-добър в него, както дочувам – отвърна Денил.
Ротан примигна изненадано и се извърна настрани, за да скрие усмивката си. Разговорът продължи и той установи, че е доволен от решението си да дойде във Вечерната зала. Очевидно елийнският двор бе научил Денил на много други неща, освен как да изглежда и говори авторитетно.
– Лорд Гарел – разнесе се нечий глас. Един млад алхимик надникна над рамото на воина. Лорд Ларкин, учителят по строителство и архитектура.
— Да? – отвърна Гарел.
— Сигурно бихте искали да знаете, че лорд Харсин желае да говори с вас за напредъка на ученика ви по изучаването на болестите.
Воинът се намръщи.
— В такъв случай е по-добре да го потърся.
Когато Гарел се отдалечи, Ларкин се намръщи.
— Помислих си, че може да имате нужда от помощ – каза младият магьосник. – Не че нямаше да се справите, Посланик. Просто неколцина от нас забелязаха, че всички, които Гарел заговаря, рано или късно започват да търсят начин да се измъкнат. Обикновено по-раничко.
— Благодаря ви, лорд Ларкин – отвърна Денил. Той погледна Ротан и се усмихна накриво. – А аз си мислех, че ние сме единствените, които сме го забелязали.
— О, подобни умения в притесняването на хората се постигат с дълга практика. Очаквах Гарел да реши, че сте добра мишена, след последния много шум за нищо.
Денил повдигна изненадано вежди.
— Мислите ли?
— Ами то е почти толкова лошо, колкото... практикуването на черна магия – рече младият магьосник. Той погледна към Ротан и се изчерви. – Не че вярвам на думите на заговорниците, но... – Той огледа залата и отстъпи назад. – Извинете ме, Посланик, лорд Ротан. Лорд Сарин ми даде знак, че иска да говори с мен.
Ларкин им кимна и бързо се отдалечи. Денил се огледа.
— Много интересно. Сарин дори не е тук.
— Да – отвърна Ротан. – Наистина беше интересно. Особено онази част, че имаш нужда от помощ. А ти очевидно се справяш отлично, Денил. Всъщност дори смятам, че нямаше нужда да идвам с теб. – Той въздъхна театрално. – Доста е потискащо.