Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Кнут възрази, че Нес е по-сигурен. Тук човек може и да се отбранява, и да избяга, а през по-голямата част от годината е недостъпен за който и да е неприятел. Ако изградят нов град, рискуват той да бъде превзет или опожарен. Арн го прекъсна, настоявайки, че в Агнефит и Стоксунд например, може да се изгради един непревземаем град. Най-опасният враг ще е Дания. Ако датчаните решат да го атакуват, могат да го направят единствено по суша откъм Скания[6]. Колкото и да е могъща тази държава, тя не би могла така лесно да достигне до източните брегове на кралството. Между другото, много по-бързо се стига в Любек от Агнефит, отколкото от Нес при благоприятен попътен вятър.
Говориха още известно време за този нов град на Балтийско море, но на Кнут друго му тежеше на сърцето и той побърза да се върне на темата за явната враждебност на архиепископ Петър. Каза, че няма нищо по-лошо от това за един крал. Имат примера на Норвегия, където въпреки усилията си крал Свере не можа да избегне сблъсъка с духовенството. След смъртта на някой си Ойстен няколко години по-рано, той направи напразни опити да се намеси в избирането на нов архиепископ, но за такъв бе избран един от враговете му на име Ейрик от Ставангер, Свере го принуди да избяга в Дания и сега може да бъде отлъчен от църквата. Папата в Рим е наредил Кнут и кралят на Дания да нападнат Норвегия. Той лично обаче засега се въздържа, още повече че сестра му Маргарета е съпруга на Свере и кралица на Норвегия. За съжаление, положението в кралството на свеите и готите, е същото. Архиепископ Петър е на страната на Сверкерите и не го крие. Очевидно е, че иска да го свали него, Кнут, от трона и да постави короната на главата на Сверкер Карлсон, който е прекарал живота си в Дания.
Арн отбеляза, че въпреки могъществото си, Светата римска църква няма право да определя кой да бъде крал на дадена страна. Ако беше така, то на света щеше да има една-единствена власт.
Кнут се съгласи, но подчерта, че това не прави положението по-малко деликатно. Съветът назначава епископите, а кралят им връчва жезъла и пръстена. Никой не би могъл да стане епископ без поръчителството на суверена. За сметка на това нещата не стоят така просто, що се отнася до архиепископа. Него кралят не може нито да избере, нито да отхвърли. В случая решава Рим. А по всичко личи, че Светият престол е натоварил с тази грижа Абсалон, архиепископа на Лунд. Това ще рече, че именно датчаните решават кой да бъде архиепископ в кралството на свеите и готите. И колкото и да е жалко, никой нищо не може да направи срещу това. Усилията му да прочисти епископското съсловие отиват на вятъра. Тези негодници го предават веднага, щом ги назначи, въпреки тайно договорените помежду им техни задължения. Няма доверие на нито един Божи служител. Този подлец Петър непрекъснато го упреква, че не е изкупил греха си за убийството на Карл и докато това не стане, короната му ще бъде нелегитимна, дори и да е получил миропомазване от Църквата. Прави и подмятания от рода, че никой от синовете му няма да може да наследи такава корона. Освен това твърди, че кралица Бланка е дала обет и синовете им Ерик, Ойн, Йоар и Кнут следователно са незаконни, а незаконен син не може да наследи короната. И архиепископът не престава да играе с тези два свои коза. Ако обещае да организира кръстоносен поход и да построи манастири, Петър тутакси се позовава на обета, даден от Бланка. Притиснат обаче от многобройните доказателствата, че този слух е само една клевета, той веднага прибягва до аргумента за убийството на Карл. И той, кралят, стои притиснат в тези клещи, без да вижда начин да се освободи.
Арн възрази, че Църквата не може да се противопоставя на избора на един крал. Ако съветът реши да постави Ерик на трона след баща му, то епископите няма да имат думата, въпреки че биха могли, разбира се, недоволно да крещят, да вдигат очи към небето, да се позовават на греха и в крайна сметка да откажат да го коронясат. Както и да е, страната вече е имала крал, който Църквата не е коронясала.
— Какво би станало обаче, ако всички тези епископи отидат в Дания и коронясат този Сверкер вместо Ерик? — попита почти отчаяно Кнут.
6
Тази понастоящем шведска провинция до XV в. е принадлежала на Дания. — Б.пр.