Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
А може би така е по-добре, помисли си Ръсти. Какво би станало, ако изсипят биологически заразни отпадъци на летището?
Обади се на Джеймс Холанд и му докладва за свършеното.
— Капитане, ще трябва да се представите като полет на „Юнайтед Еърлайнс“. Излъгах ги, че сте ново подразделение на компанията.
— „Юнайтед“ ли? — стресна се Холанд. „Юнайтед“ бяха най-върлият им съперник!
Ръсти усети притеснението му.
— Друго не можах да измисля, а пък и емблемите ви си приличат. Всъщност защо не вземете да изгасите задните светлини, та да не се вижда емблемата ви?
— Отдавна сме ги изгасили — отвърна Холанд.
На борда на Полет 66
Деветдесет километра преди Тенерифе Холанд пое отново управлението и снижи самолета до шейсет метра над морското равнище. Знаеше, че при подобна височина дори радарите на острова да уловят някакъв сигнал, той ще е толкова неясен, че испанските Военновъздушни сили надали ще се втурнат да пускат изтребители подире му.
Над заоблената крайбрежна линия се появиха първите светлини на града. Холанд заобиколи северния край на острова и се насочи право към пистата изток-запад на отсрещния каменист бряг.
Рискът беше огромен — летеше без светлини и без радар, разчитайки само на опитното си око, за да прецени къде океанът се среща с ниските канари на острова. Когато вече не можеше да издържа на напрежението, той се изкачи на сто и петдесет метра и даде знак на Роб да включи предавателя.
— Кула Тенерифе, тук чартър на „Юнайтед Еърлайнс“ номер дванайсет-единайсет, на финалната права за полоса двайсет и седем.
— Така ли? А къде сте сега, „Юнайтед“? — попита учуден диспечерът със силен испански акцент.
Холанд се пресегна към горния панел и включи всички светлини за кацане и рулиране. Ръководителят на полета сигурно се напрягаше през бинокъла си да види самолета на източния край на летището. Внезапно лумналата светлина щеше да заслепи и обърка човечеца, та поне за известно време нямаше да умува защо не е предизвестен за приземяването. Не му се бяха обадили нито от подхода, нито от надокеанския контрол, тъй като и двете служби не разполагаха с полетен план за пристигащ самолет.
— „Юнайтед“ дванайсет-единайсет — продължи неуверено той, — разрешено ви е кацане.
— Разбрано. Кацане разрешено.
Холанд последователно подаде команди за спускане на задкрилките и колесника при подхождане към пистата. Облекчи двигателите, намали вертикалната скорост до 3,5 м/сек и въпреки значителното отклонение на вертикалното кормило извърши едно от най-гладките кацания в живота си.
В същото време на летището в Лас Палмас, 250 километра на югоизток от Тенерифе, зареждаха с гориво шикозния гълфстрийм на някакъв богат арабин. Работникът, който обслужваше самолета, мразеше от дън душа богатите араби. Беше работил цяла година за една саудитска компания с надеждата да припечели малко повече пари за семейството си и никога нямаше да забрави унижението, на което бе подложен непрестанно — надутите мазни милионери се отнасяха с него като с най-нисша твар.
Той погледна към пилота на гълфстрийма и изпсува под нос. Мислеше си какъв кеф би било да насочи маркуча към него и да накваси копелето от главата до петите с керосин. Но това би му коствало работата, а добра работа не се намираше лесно на Канарските острови.
Затова само обиколи самолета, огледа го от всички страни и се взря в някакви дълги плотове отдолу. Странна работа, рече си работникът, досега не беше виждал подобни допълнения към гълфстрийм. По протежението на корпуса се бе образувала дълга ивица черни сажди като от обгорели газове. Би трябвало бързо да ги почистят, защото саждите могат да разядат обшивката, но на фрашканите с пари араби не им пукаше за такива дреболии. Ей и тоя наперен пуяк — ще остави корозията да му развали аероплана и просто ще отиде и ще си купи нов!
Даде си вид, че проверява кабелите за заземяване, и надникна в отворената врата на самолета. Беше сигурен, че ще види някоя смугла хубавица вътре — може ли арабин без поне една красавица до себе си? В Риад за малко да го арестуват, че се заглежда по местните жени, но тук, в собствената му страна, никой не можеше да му заповяда къде да гледа и къде — не. Доставяше му неимоверно удоволствие да дразни арабите, които преминаваха през летището, като се занича с похотлива усмивка във влажните очи на жените им.