Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Пръстите му се докопаха до нещо изпъкнало – болт.

С пламтящи ръце той се придърпа с няколко инча нагоре – достатъчно, за да попречи на останките от покрива окончателно да се разпаднат.

Поредният дъжд от куршуми се изсипа върху поддържащата ръка.

София почти бе стигнала до станцията, лампите й осветяваха гондолата. Чейс вече можеше ясно да я огледа – същата бетонна сграда, кацнала почти на ръба на скалата.

Почти.

Между дебелите основи на терминала и отвесния склон, който се спускаше към долината, имаше стръмна скалиста издатина.

Изведнъж усети как нещо кораво му убива откъм страната, притисната към поддържащата греда.

Гранатата…

Кабелът завибрира, когато кабината на София се откачи.

Стрелбата се поднови. Куршумите отскачаха от скалата.

Десет секунди, по-малко.

Охранителите продължиха да стрелят.

Чейс извика от болка, когато пусна едната си ръка и увисна с цялата си тежест на другата. Металът под краката му поддаде. Люлеейки се, той успя да бръкне в джоба си и да измъкне гранатата.

Скалата вече беше само на един фут от него.

Чейс се придърпа нагоре, захапа със зъби пръстена на гранатата и го дръпна. Металното колелце изскочи и полетя надолу в тъмното.

Четири секунди преди взрива…

— Вървете в ада!

Той натика гранатата отгоре, като я заклещи в плъзгача, придържащ гондолата към кабела. След това скочи към скалистия ръб.

Под краката му се затъркаля чакъл и той протегна ръка в търсене на нещо, за което да се хване, докато се опитваше да преодолее каменната лавина под краката си.

Поддържащата греда стигна до терминала на станцията.

Охранителите се прицелиха в него…

Гранатата се взриви.

Експлозията разкъса носещия кабел. Поддържащата греда рухна на бетонния под в станцията, преди да бъде отметната с ужасна сила встрани. Тя прелетя над главата на Чейс като гигантска котва, докато кабелът и третата гондола полетяха надолу към долината.

Ужасените писъци на охранителите затихнаха, след като се размазаха върху скалите на стотици метри под тях.

Чейс продължаваше да се плъзга, но скалата, опитвайки се да намери нещо, за което да се захване и да не ги последва в бездната. Краката му увиснаха от ръба, после кръста му…

Едната му ръка се хвана за изпъкнал скален ръб.

Чейс протегна и другата ръка. Скалата издържа. Той се издърпа нагоре и успя да се подпре с крака. Само още няколко секунди и той вече лежеше на ръба, като цялото му тяло трепереше от адреналиновия шок.

Но не биваше да спира. Не още. Трябваше да се добере до София.

Изкатери се по скалата до основите на станцията, като наблизо забеляза забити в скалата скоби. Бързо започна да се изкачва по тях, като се забави само на последната, за да извади пистолета си. Приготви се…

Напред!

Изскочи и огледа с насочен пистолет помещението, откривайки целта си.