Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Хари нервно погледна към кухнята с надеждата, че Нола е чула и няма да се покаже. На всяка цена трябваше да намери начин да се отърве от Стърн.
- За съжаление, мога да ви предложа само вода.
Стърн се разсмя.
- Не се притеснявайте, приятелю. Подозирах, че нямате нищо пито за ядене, нито за пиене. И точно това ме безпокои. Добре е, че пишете, но гледайте да оживеете! Крайно време е да се ожените, да имате някой, който да се грижи за вас. Знаете ли какво, закарайте ме в града. Каня ви на обяд. Така ще можем да си побъбрим, стига, разбира се, да желаете.
- С удоволствие! - отвърна Хари с облекчение. - На всяка цена! Разбира се! Само да си взема ключовете от колата.
Хари влезе в къщата. Като минаваше покрай кухнята, видя Нола, скрита под масата. Тя му отправи сияйна съучастническа усмивка и сложи пръст на устните си. Той й се усмихна и излезе навън при Стърн.
Тръгнаха с шевролета и отидоха в „Кларкс“. Настаниха се на терасата и си поръчаха яйца, препечени филии и палачинки. Очите на Джени блеснаха, като видя Хари. От толкова време не беше идвал.
Чудна работа - каза Стърн. - Наистина бях излязъл да се поразходя и изведнъж се озовах в Гуз Коув. Сякаш бях всмукан от пейзажа.
- Брегът между Орора и Гуз Коув е великолепен - отвърна Хари. - Не се уморявам да му се любувам.
- Често ли минавате оттам?
- Почти всяка сутрин тичам по брега. Намирам, че това е добър начин за започване на деня. Ставам призори и тичам с изгряващото слънце. Усещането е уникално.
Вие сте истински атлет, драги. Бих искал и аз да съм толкова дисциплиниран.
- Не знам дали съм атлет. Онзи ден например, докато се връщах от Орора в Гуз Коув, получих ужасни крампи. За мой късмет, срещнах шофьора ви. Той беше така любезен да ме закара вкъщи.
Стърн криво се усмихна.
- Лутър е бил насам онзи ден сутринта? - попита.
Прекъсна ги Джени, която отново им наля кафе и веднага изчезна.
- Да - отвърна Хари. - И аз се учудих, че го виждам в Орора толкова рано. В областта ли живее?
Стърн се опита да избегне въпроса.
- Не, живее в моето имение. Имам една пристройка за персонала. Но обича този край. Трябва да се каже, че на зазоряване Орора е прекрасен град.
- Не ми ли бяхте споменали, че поддържа розите в Гуз Коув? Защото никога не съм го виждал.
- Но растенията са все така красиви, нали? Значи, е проявил дискретност.
- Е, аз съм много често в къщата. Почти непрекъснато.
- Лутър е крайно дискретен мъж.
- Питах се какво ли му се е случило? Толкова странно говори...
- Нещастен случай. Стара история. Той е човек с много качества, знаете ли... Понякога изглежда ужасяващ, но притежава вътрешна красота.
- Не се съмнявам.
Джени пак дойде да долее кафе във все още пълните чаши. Подреди салфетниците, напълни солницата и смени бутилката с кетчуп. Усмихна се на Стърн и кимна на Хари, преди да изчезне в кухнята.
- Книгата ви напредва ли? - попита Стърн.
- Напредва, и то бързо. Още веднъж благодаря, че ми позволихте да се възползвам от къщата. Тя истински ме вдъхновява.
И главно това момиче ви вдъхновява - усмихна се Стърн.
- Моля? - задави се Хари.
- Много ме бива да отгатвам тези неща. Спите с нея, нали?
- Аз... Моля?
- Хайде, не правете такава физиономия, приятелю. Няма нищо лошо в това. Сервитьорката Джени, спите с нея, нали? Защото, като я гледам как се държи, откакто сме дошли, няма начин да не спи с някой от нас двамата. А знам, че не спи с мен. Заключавам, че спи с вас. Ха-ха! Добре правите. Хубаво момиче. Виждате ли колко съм проницателен.
Куебърт с облекчение се засмя.
- Не ходя с Джени - рече той. - Да кажем, че само малко флиртуваме. Тя е мило момиче, но ако трябва да бъда искрен, скучно ми е с нея. Бих искал да намеря момиче, в което силно да се влюбя, някое изключително момиче... Различно момиче...
- О, не ви мисля. Ще я намерите рядката си перла, онази, която ще ви направи щастлив.
Докато Хари и Стърн обядваха, Нола вървеше по нагорещения от слънцето път № 1. Носеше със себе си пишещата машина. Една кола спря до нея. Беше началникът Прат на волана на една от полицейските коли в Орора.
- Къде си тръгнала с тази пишеща машина? - попита той весело.
- Прибирам се вкъщи, началник.
- Пеш? Откъде, по дяволите, идваш? Все едно, качвай се, ще те закарам.
- Благодаря, началник Прат, предпочитам да повървя.
- Не ставай смешна. Ще пукнеш от жега.
- Не, благодаря, началник.
Началникът Прат внезапно изрече с агресивен тон:
- Защо не искаш да те закарам? Качвай се, ти казвам! Качвай се!
Накрая Нола прие и Прат я настани на седалката до себе си. Но вместо да продължи към града, той направи обратен завой и пое в друга посока.